Седмица след Великденския празник православната църква отбелязва т.н. великденска задушница. Този път шарените яйца и козунаците са предназначени не за здраве, а се раздават за „бог да прости” починалите ни близки.
Преди да загубя най-скъпите на сърцето ми хора, никога не бях се замисляла за светостта и магията на този ден. Гледах групи от хора с цветя и пълни чанти, поели към гробищния парк, а аз не съм и предполагала, че задушницата ще бъде много важен момент от моя живот. Рядко посещавах „градът на мъртвите”, а когато отивах, чувствата ми бяха смесени. Приемах обстановката като някакъв архитектурен, исторически обект, филм за живота на поколението, живяло преди нас и сътворило материалния свят, който ни заобикаля и който ни служи в една или друга степен. Грамадни паметници от гранит и мрамор с големи цветни портрети, се извисяваха до малките мозаечни плочки, показваха и тук, че хората са имали различен социален статус. Огромните гробници със специални огради с гипсови орнаменти и мр ...