В новогодишната нощ Анаркали танцува прекрасно. С танца тя откри истината пред всички, че обича принца и не му е изневерила. Императорът се ядоса и отново я хвърли в тъмницата.

- Аз съм любящ баща, на скъп син, но не мога да пренебрегна дълга на император!Не мога да променя съдбата на Индия, заради любовта на сина си!

- Онзи, който обича, не се променя, татко!

- Ще трябва да се промениш, Селим! Ще трябва!

Възвишените мечти на императора бяха разбити в момента, когато видя сина си да се кланя на слугиня.

- Селим, бъди търпелив - така говореше най-добрият му приятел. В това време дойде при тях, ридаейки, майката на Анаркали.

- Принце, моля Ви, спасете детето ми, тя ще умре!

- Ако тя умре, Индия ще се превърне в обширна гробница за трупа на династията Могал! Селим взе меча си и тръгна да разбива тъмницата, да освободи своята любима. На пътя му излезе Бахар, с ключ в ръка.

- Принце, тъмницата не се разбива с меч, а се отключва. Това е подарък от мен. Читателю, отново подлостта на тази жена изигра чистото сърце на принца. Тя отиде при императора. Той заповяда да арестуват сина му. През това време Селим освободи своята любима и избягаха от тъмницата, но... ги заловиха. Клетата девойка я оковаха отново, а принцът се срещна с майка си.

- Селим, противопостави се на Императора, заради слугиня?

- Не! За жената, която ще бъде до мен, като императрица на Индия! Забравихте ли, че съм Ваш син, но съм и човек!

- Не! Селим, не! Ти си плодът на безбройните ми молитви, но не бъркай обичта на майчината любов, с обичайте на короната.

- Задръжте си скъпоценната Индия, умолявам - дайте ми Анаркали!

- Спри тези сълзи, детето ми, Анаркали, ще ти бъде дадена!

- Никога! - извика Императора и изпрати Селим на война. Принцът тръгна, защото от това зависеше живота на любимата му.

При Императора пристигна скулптора. Абгар го дари с Анаркали и му заповяда да се ожени за нея, но... той предпочете да избяга и да отиде при Селим. Разказа му всичко, дори и това, че го чака вече смъртна присъда.

На другия ден се появи пратеник от Селим в двореца. В документа пишеше, че синът обявява война на династията, и най-вече на баща си Императора. Абгар прие предизвикателството на сина си и отиде при него.

- Негово Величество дойде за прошка от бунтовник?!

- Злочест баща, който светът нарича - император, дойде да потърси любовта на сина си!

- Императора носи маска, на баща.

- Императорите не плачат, но бащините очи са тъжни. Любовта може да покори сърца, но не и армии. Селим, първият удар на боен барабан ще оповести смъртта на Анаркали. Щом син може да загърби всичко и да убие баща си. В това време завесата се повдигна и в палатката пристъпи добрият верен приятел на принца, водейки за ръка Анаркали.

- Победих без битка, не е нужна война!

- Война ще има! - каза императорът, но бащиното сърце и обич надделяха, и той прегърна и целуна сина си. След това излезе с разплакани очи.

Войната започна.

Селим се биеше за любовта, но...

Императорът победи. Бащиният меч беше милостив, но Императорското правосъдие трябваше да бъде раздадено. Беше съден и осъден на смърт, чрез разстрел. За принца се молиха всички, да бъде помилван.

Селим каза: - Какво друго, освен смърт - се очаква от фанатичен император, когато хроникьорът напише за смъртта с кръвта ми, и тази на Анаркали - предишната глава ще описва смъртта на Абгар Велики.

                                                                                                               следва