Уговорихме си среща на езерото в парка. Майската вечер беше хладна и ветровита след неприятния кратък дъжд. Приближих пустото езеро, уютно загърната в тясното си кожено палто. Чакаше ме изправен до една пейка, с дълъг черен чадър, закачен на бледата издължена китка. Не беше по-висок от метър и седемдесет, но походката му излъчваше добре обработена помпозност, присъща на неустоим великан. Поздрави ме с изтънчена хитровата усмивка и свойски ме хвана под ръка. Неподготвена за тази инвазия в личното ми пространство, дори не опитах да се измъкна, а само се усмихнах неловко.
Разходката в парка не продължи дълго - вятърът стана пронизващ, капки дъжд заудряха по листата на едва разцъфналите кестени. С вниманието на търпелив слушател научих доста от личната му и професионална история. Бохем с бурно минало и динамично настояще, с неутолима жажда за забежки и женска плът. Женкар с демонично въображение, способен да режисира величествени сцени на плътски упадък.
Развратът искреше от полуприсвитите ...