3 сент. 2014 г., 10:50
2 мин за четене
Уговорихме си среща на езерото в парка. Майската вечер беше хладна и ветровита след неприятния кратък дъжд. Приближих пустото езеро, уютно загърната в тясното си кожено палто. Чакаше ме изправен до една пейка, с дълъг черен чадър, закачен на бледата издължена китка. Не беше по-висок от метър и седемдесет, но походката му излъчваше добре обработена помпозност, присъща на неустоим великан. Поздрави ме с изтънчена хитровата усмивка и свойски ме хвана под ръка. Неподготвена за тази инвазия в личното ми пространство, дори не опитах да се измъкна, а само се усмихнах неловко.
Разходката в парка не продължи дълго - вятърът стана пронизващ, капки дъжд заудряха по листата на едва разцъфналите кестени. С вниманието на търпелив слушател научих доста от личната му и професионална история. Бохем с бурно минало и динамично настояще, с неутолима жажда за забежки и женска плът. Женкар с демонично въображение, способен да режисира величествени сцени на плътски упадък.
Развратът искреше от полуприсвитите ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация