Главата ми висеше от ръба на леглото, затова с мъка успях да достигна тресящият се от повикването апарат. Един поглед върху дисплея изпрати стряскаща тръпка по гръбначния ми стълб. Беше Бонд. Не онзи Джеймс Бонд от филма, а моят Бонд. Или по - точно моето почти - винаги - отсъстващо полу-гадже фантом, което работеше за секретните служби. Затова и го наричах така. Приятелките ми също му казваха така и слушахa историите за нашата страстна любов със замечтано страхопочитание или направо насмешлив скептицизъм. Защото никой не го беше виждал. Нямаше снимки, нямаше общи срещи. Той идваше за кратко и си отиваше. Знаеха само, че е красив като Аполон, с коса с цвят на узрял житен клас и...че не може да ме задоволи в леглото.
Отдръпнах се от докрай вживелия се акта модерен Казанова, който ми хвърли намръщен поглед. "Здравей, мила. Вече съм на родна земя. Кога ще те видя? ". Винаги питаше едно и също и винаги получаваше едно и също - незабавен взривяващ секс на един дъх. Реших, че този път ще режисирам събитията по свой вкус. "Да, мили, вкъщи съм. Чакам те." - "Добре, ще дойда до час. Целувам те ".
Мъжът до мен ме гледаше недоумяващо. "Да се изнасям ли искаш? " - "Не, искам да станеш публика."
Станах и включих камерата. "Ела с мен ". Къщата, в която живеех, имаше таван, до който се стигаше по стръмни стълби през тесен подвижен капак. Докато се качвахме по скърцащата дървесина, той крадешком пошляпваше задника ми. Като се правех, че не му обръщам внимание, го въведох в кръгла стаичка с малко диванче, на което кротко се протягаше леко проскубана лисича кожа. "Виж ти, и тук си си устроила гнезденце за чукане. " - удиви се той.
"Май ти допада, а? Само да ти кажа, че тази и долната камера са свързани, така че..."
Той се ухили мръснишки: "Ти си по-извратена и от мен. Адски ми харесваш."
"Хубаво. Оставям те и отивам да си посрещам гостите." - отговорих с обичайната си сияйна усмивка.
Спуснах се припряно по стълбите и се мушнах в банята. После поразчистих кървавите следи на удоволствието, облякох си една благоприлична рокля на точки и пъхнах маската в един от джобовете й.
Не след дълго Бонд прекрачи прага на утихналата къща и аз потънах в огромната му силна прегръдка. Притисна ме към себе си и настървено вкара езика си в малката ми уста. Едва си поемах дъх, а той едновременно сваляше досадната рокля. Безименният му пръст се закачи за шнурчето на маската. "Какво е това, мила? Решила си да разнообразиш репертоара", добави с лека усмивка, разглеждайки мекото кадифено домино. "Хайде, сложи си я. Изглеждаш зашеметяващо ". Сложих маската с едва прикрито удоволствие и се помолих наум Бонд да не забележи включената камера. После се изсмях на себе си - с този помътнял поглед, насочен към тялото ми, техниката беше последното, което го вълнуваше.
Следващият половин час премина в трескав секс и безсрамно бърз оргазъм за него. Не и за мене, както обикновено. Тъкмо се бях отпуснала, когато усетих свършването му и минута по-късно той вече се обличаше бързешката и ми обясняваше колко е зает. Дори не му се нацупих както обикновено, само внимателно проверих да не е забравил нещо, за което да се върне по - късно. Всъщност, толкова бързах да продължа със забавленията, че чак му връчих чадъра и палтото. Стандартен мъжки чадър със закривена дръжка и автоматично отваряне. "Довиждане, мила. И запомни, че не искам да те деля с други мъже." Усмихнах му се невинно и проследих с поглед как русата му глава се изгуби между дърветата край оградата.
След като се уверих, че колата му потегли, заключих и крадешком се промъкнах в таванския будоар. Повиках по име скрития там любовник - първо тихо, после по - високо. Отговори ми само скърцащия под стъпките ми гредоред. Стаичката беше пуста, камерата - спряна, а на екрана на малкия компютър мигаше съобщение от месинджъра. Потреперах и седнах сковано на ръба на протърканата мебел. "Пази се от този човек. Опасен е. Ще ти обясня като се видим." Съобщението завършваше със снизходително целуващо ме емотиконче.
© Нели Станева All rights reserved.