Главата ми висеше от ръба на леглото, затова с мъка успях да достигна тресящият се от повикването апарат. Един поглед върху дисплея изпрати стряскаща тръпка по гръбначния ми стълб. Беше Бонд. Не онзи Джеймс Бонд от филма, а моят Бонд. Или по - точно моето почти - винаги - отсъстващо полу-гадже фантом, което работеше за секретните служби. Затова и го наричах така. Приятелките ми също му казваха така и слушахa историите за нашата страстна любов със замечтано страхопочитание или направо насмешлив скептицизъм. Защото никой не го беше виждал. Нямаше снимки, нямаше общи срещи. Той идваше за кратко и си отиваше. Знаеха само, че е красив като Аполон, с коса с цвят на узрял житен клас и...че не може да ме задоволи в леглото.
Отдръпнах се от докрай вживелия се акта модерен Казанова, който ми хвърли намръщен поглед. "Здравей, мила. Вече съм на родна земя. Кога ще те видя? ". Винаги питаше едно и също и винаги получаваше едно и също - незабавен взривяващ секс на един дъх. Реших, че този път ще реж ...