7 min reading
Вещицата
Навън гърмеше и трещеше. Ярки светкавици цепеха далечината. Застинала на прозореца, вещицата Аджая се наслаждаваше на гледката, изпаднала в екстаз. Очертаваше се един превъзходен ден, изпълнен със злини. Но нещо не ù даваше покой и тя се чудеше какво би могло да е това нещо, което да помрачава настроението ù. Една светкавица подпали вековния орех в градината и я зареди с неописуема радост, но въпреки всичко нещо не беше наред. Нещо съвсем не беше наред. Тя с мъка откъсна очи от прозореца, който разкриваше прекрасна гледка към бурята, бушуваща навън, и се отправи към огледалото. Огледалото ù бе старателно покрито с мръсен чаршаф. Тя мразеше да се оглежда, но така и не го бе свалила от стената, защото понякога то ù разкриваше красивото бъдеще. Огледалото я лъжеше най-безсрамно, че я чака щастливо бъдеще, но на нея ù харесваше да я лъжат красиво. Дръпна чаршафа и впери бледосини очи в собствения си образ. Гледката я накара да прежълтее от ужас. Доколкото бе възможно, защото тя си ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up