Въвеждам...Здравей Хормония! Набързо, ще ти напиша защо те безпокоя! Темпъл е болна! От дни нищо не е хапвала! Моля те помагай, където и да си! И ако имаш някаква представа, какво може да ѝ е, моля те, пиши ми!

Хормония въвежда... Сигнала е слаб... В друга Галактика съм... Води я на лекар! Когато се върна, ще се свържа с теб. До скоро!

Беше пролет. Красиви са тези пролетни кътчета в нашата страна. И ето, че и тук в този край, където зимата бавно отдръпваше своята мантия, тя настъпи. Малкото момче с радост чакаше пролетните лъчи, защото знаеше, че много скоро, ще стане и лято и неговите приятели от градът, ще дойдат отново. А какви игри ги очакваха само! Гората, езерото и всяко кътче от това приказно място предлагаха безкрайни забавления. Дните се нижеха и ето, че последният училищен звънец удари. Лятната ваканция настъпи и те отново се събраха! Двамата му най-добри приятели, бяха брат и сестра от далечният град. Всяка ваканция родителите им ги довеждаха за цялото лято тук. Каква радост настъпваше, когато се събираха заедно! Момиченцето се казваше Джиджи, а братчето ѝ Биджи. Както се досещате те бяха близнаци.
-    Ти гониш, ти гониш! Хвани ме, ако можеш!- Викаше нашият главен герой, който ще наречем Тони, а Джиджи и Биджи тичаха след него, докато не приближиха гората.
-    Аааааа Не! Върни се Тони! Там е опасно! – плахо каза Джиджи
-    Хайде, нищо няма да стане, още е светло. – настояха момчетата
-    Добре, но само за малко!
Горската пътека ги водеше, към една обширна поляна, заобиколена от иглолистни дървета. Чуруликаха птички, а слънцето грееше високо. Изведнъж Тони спря и изплашено се загледа в земята. 
-    Какво има Тони? – попитаха неговите приятели
Тони стоеше вцепенен и само с пръсти посочи надолу към тревата. На полянката под едно дърво лежеше малко птиче, навярно паднало от гнездото.
-    Дали е още живо? – зачуди се Биджи
Децата наобиколиха малката птичка. Тони се наведе и я взе в ръце.
-    Диша! – извика той- да ѝ дадем малко вода
В раницата на Джиджи винаги се намираше бутилка с вода и малко лакомства. Те капнаха няколко капки в човчицата и пиленцето  започна да примигва с очи и да размърдва крилца.
-    Трябва да го върнем в гнездото – отбеляза Биджи – ще се опитам да се покатеря и да го оставя в домът му.
-    Чакай Биджи – извика Той- Аз съм по-голям, по-добре го дръж в ръцете си аз ще се покатеря, а ти ми го подай, когато намеря опора. Така ще е по лесно.
И Тони пъргаво започна да се катери, когато се озова на дървото, неговият приятел внимателно му подаде малкото птиче, Тони се пресегна и го постави между другите две пиленца.
-    Чудесна работа! – пляскаше с ръце Джиджи
-    Хайде слизай Тони – Викаше Биджи
И точно в момента, когато момчето се озова на земята, около тях започнаха да кръжат две големи птици, съвсем ниско над главите им.
-    Олеле! Ще ни убият! – извика Джиджи
Но в този момент една от птиците, кацна на рамото на Тони и заговори:
-    Мили деца, благодарим ви, че спасихте нашето пиленце ! Ще ви дадем дар с който, ще можете да разбирате всеки един представител на животинското царство! Отсега нататък всеки от вас, ще може да разговаря с животните, така както никой друг !

Минаваха години. Всеки от нашите трима герои пое по свой път! Но!  Ето ,че дойде момент да се съберат отново! Момчетата бяха възмъжали,а Джиджи се бе превърнала в прекрасна млада дама. Сякаш съдбата бе определила да извършват подвизи заедно, където и да са. Слушайте ще ви разкажа. Бе дошло време, когато нашите трима герой трябваше да решават, къде да продължат образованието си. Предполагам се досещате, че и тримата решиха да учат ветеринарна медицина, а след години създадоха клиника „Рунтавата опашка“
-    Хъм...как се казва?- попита Тони
-    Темпъл – отговорихме
-    Ще трябва да остане при нас за наблюдение. Ще назначим изследвания!
Темпъл, непокорната и смела Темпъл! Много сме слушали за теб! Какво се е случило? Защо си тук? Започнаха да ме разпитват останалите пациенти. Не ми се обясняваше, само извъртях глава в обратна посока за да не виждат сълзите напиращи в очите ми. Тони ме постави в клетката отредена за мен. В този момент влязоха Джиджи и Биджи. Джиджи нежно ме погали, усмихваше се съчувствено, а Тони каза:
-    Хайде да вървим да видим какво, ще покажат изследванията.
Заспах, а когато отворих очи отново бе друг ден. Още мислех за него, макар и останалите пациенти в клиниката да ме разсейваха, образът му изплуваше в съзнанието ми. 
Сега ще ви разкажа малко за останалите, които бяха тук. Ще започна с котката Клара, която бе изоставена. Стопаните ѝ я бяха довели за операция, но когато трябвало да платят, изчезнали и тя останала в клиниката. Още търсеха стопани за нея. Клара бе красива сива котка родена на улицата. От всичко най-много обичаше да флиртува и поради този факт често казваше: 
-    Какво си мислеше моят стопанин като ме изостави! ? И отново да се върна на улицата, ще се справя! Преди да ме вземе всички котараци се обръщаха след мен и подсвиркваха! Знам как се ловува! Знам как в студената зима да се топля върху шахта или да намеря уютно мазе. Още се разказват легенди за мен от влюбени котараци! Говорят, че съм избягала с британски сив с оранжеви като ранно утро очи! Е вярно имаше флирт с един такъв, но той бе домашен от първият етаж на кооперацията и само ме задяваше!

Другият в нашата стая бе котаракът Рони. Той бе тук , защото се бе заиграл с някаква играчка и бе погълнал част от нея, която бе заседнала в коремчето му. Преди ден бе излязъл от операция.
-    Здравей Темпъл – каза Рони- Помниш ли ме?

Обърнах се и го загледах. Наистина, изглеждаше ми познат, но не можех да се сетя откъде.
-    Припомни ми моля те, кой си ти и къде сме се срещали?
-    Темпъл, когато бяхме малки котенца, много често играехме заедно. Ти бе от съседното котило, след това те взеха и те осиновиха. Същото се случи и с мен. Не съм вярвал, че някога, ще се срещнем отново, но това ме прави изключително щастлив!

В този момент Тони влезе в стаята и се загледа в мен. След няколко минути на мълчание и обстоен преглед с поглед той каза:
-    Е Темпъл, кой е късметлията?
Извъртях глава в другата посока. Не ми се говореше за това.
-    О Темпъл аз така не обичам разбити сърца, ако поискаш, можеш да поговориш с мен за това! Изследванията ти са добри, изглежда става въпрос за психическото ти състояние. И друг път се е случвало да доведат котка с разбито сърце. Знам, че е трудно, когато си в дом при човеците да създадеш връзка с други котки. Надничала си през прозореца. Е Темпъл, кой е късметлията?
Бях поставена на тясно. Нямаше къде да се скрия. Видях как Рони и Клара любопитно наостриха уши. Доктор Тони ме бе разкрил.
-    Рижжжжжкоооо! – проплаках- виждам го от катеружката, как сутрин започва да се мие, после отива на лов. Толкова е смел! Веднъж го видях, как се сби с един друг котарак! Какво хъскане само! Какви нокти! Безстрашен и смел!
Въвеждам... Хормония, върна ли се? Оставиха Темпъл в клиниката. След малко, ще отида да разбера, как са изследванията. Не ми казаха веднага какво ѝ е.
Хормония въвежда... Далече съм! Пиши ми, когато разбереш състоянието ѝ!
-    Хъм, хъм. Темпъл, която се опита да  убие Хормония и дори за миг не се замисли, какви сили притежавам аз! Сега страда и смята, че хулиганът Рижко е „царят“ на квартала. А всичко това е моя работа! Повечето котки, които живеят при човеци се ограничават само с игри, но аз все пак съм Хормония и направих така, че игрите да не са достатъчни! Накарах я да желае Любовта! Хъм,хъм само тази последната да не разбере, за всеки случай, ще повикам подкрепление. 
И Хормония стана от планетарния стол на който седеше. Всъщност тя се намираше много близо до Земята в една малка капсула с която обикаляше близките планети и от време на време се закачаше за някой сателит, за да може да разбира, какво се случва на планетата Земя и да клюкарства, когато ѝ се отдаде възможност. Хормония разкърши снага, разпери крила, сложи си червило и грабна миниатюрният смартфон.
Звън, звън... Ало, кажи Хормония( чу се тъничко гласче от другата страна) 
-    Здравейте, мили мой сестрици! Имам нужда от малко помощ! Трябва да се размърдате и да ми помогнете. Стига сте спали! Знаете случая, когато онази котка се опита да ме убие! Още съм жадна за отмъщение! Сега тази пакостница Темпъл е в клиниката при онези доктори. Притеснявам се, че ще я вдигнат на крака бързо. Всички четириноги, всички птици и дори бръмбарите знаят, че те умеят да разговарят с нас както никой друг! Затова – Напред кучки! Помогнете ми да отмъстя!
-    О, Хормония! Та ние сме толкова уморени! По цял ден работим и летим от Галактика в Галактика. Имаме нужда от почивка, а ти ни занимаваш с някаква котка.
-    Аз мога да дойда – чу се нежно гласче и на екрана пред Хормония се показа малката пеперуда Елфи.
Елфи не бе обичайната красива пеперуда. Името ѝ бе дадено, защото имаше малки остри ушички . Другите пеперуди страняха от нея, ако обичайните пеперуди се интересуваха от червила и маски за пипалца, то Елфи най-много от всичко обичаше да слуша музика да се рее под звуците на любима песен и да танцува. И не само това! Тя също можеше да разбира всички Галактически езици и да общува с всякакви същества, без те да се страхуват от нея или да я нападат.
-    Е добре! Само една?! Как може?! – обидено извика Хормония – Как беше твоето име?
-    Елфи – отвърна пеперудата- готова съм да помогна с каквото мога.
-    Добре Елфи, много добре! Радвам се, че поне една от вас успя да ме разбере. Слушай ме внимателно! Искам да отидеш на планетата Земя, там има клиника „ Рунтавата опашка „, която се държи от доктор Тони, Джиджи и Биджи! Бъди много внимателна с тях! Внимавай да не те забележат! В тяхно присъствие се крий и дори дума не продумвай, ще те разкрият! Не ме разбирай погрешно! Нямам нищо против тези човеци – имам против глупостта на човешката раса като цяло на котешката също, особено на една конкретна котка! Хубавото в случая е, че ние се водим насекоми, малки дребни насекоми, а тези глупави човеци ни подценяват, освен разбира се, ако не са фермери, тогава ужасът от нас е голям! Започвам с инструкциите, ако искаш си записвай Елфи!
1.    Правило и най-важно! Когато кацнеш на никого не разкривай, кой те изпраща!
2.    На никого нито дума за какво си отишла на планетата Земя!
3.    Действаш прецизно! Темпъл трябва да полудее от мисли за Рижко, но е много важно Рижко да не полудява по Темпъл, а само да я разиграва!
Тръгвай Елфи! 
Сигналът прекъсна.

Добре, добре, ще тръгна - мислеше Елфи, но имам един въпрос, към теб Хормония. Не ти ли е мъчно за стопаните на Темпъл? Та те са твои приятели? Сега може би се притесняват много за нея! В крайна сметка, това, че се е опитала да те сдъвче е било инстинкт! Трябва да помогна наистина, но на кого!? Ще кацна на Земята пък да видим!
И Елфи забърза, към своята галактическа капсула. Влезе вътре огледа внимателно всички уреди, облегна се на стола удобно и се загледа във Вселената разкриваща се пред нея. Мигът в който запали цигарата си, бе и мигът на излитането. Времето. Колко време е нужно да стигне отново до Земята! Една цигара време, може би! Но нали се сещате, извънземното пространството предлага коктейл от газове, които карат тази малка пеперудена цигара да гори различно. И докато Елфи летеше през безброй галактики на Земята нещата се развиваха необичайно интересно.
Бе нов ден и в клиниката цареше оживление. Джиджи, Биджи и Тони се бяха събрали в офиса.
-    Измина една вълшебна година! – каза Тони- Година изпълнена с предизвикателства с много рунтави опашки и не чак толкова рунтави. Радвам се, че клиниката се развива добре и, че все повече хора и техните четириноги приятели ни се доверяват, но най-важното е, че излизат от тук с усмивки и доволни! Вдигам тост за наше здраве и за всички обитатели на планетата! Наздраве! Да бъдем все така добър екип! 
-    Наздраве Тони! – приближи се към него Джиджи – Идеята да създадем тази клиника се оказа печеливша! 
-    А, аз ще отида да видя, как са пациентите и да ги почерпя- каза Биджи – Вие си поговорете.
-    Джиджи искаш ли да излезем на вечеря, някой път  само двамата- каза притеснено Тони
Тя се изчерви. С румените бузи му изглеждаше още по-красива. От години, още от както бяха деца изпитваше едно необяснимо привличане към нея, но все не намираше кураж да и разкрие чувствата си. Откакто работеха заедно и я виждаше всеки ден любовта му стана по-силна. 
-    Да с удоволствие- изрече тя и го целуна нежно, след което излезе от стаята.
Тони остана сам загледан през прозореца. Усещаше как пулсът му се е покачил и как бузите му горят. Дали през всичките тези години тя бе разбрала, че е влюбен в нея. Е, разбира се, когато бяха студенти и той и тя бяха преминали през различни връзки, които бяха претърпели пълно фиаско. Всъщност това бе едно от нещата, които го притесняваха. Те бяха прекрасни колеги, клиниката се развиваше повече от добре, но ако нещата между тях не тръгнеха както трябва, всичко би отишло на вятъра! Тони се замисли – Да, каза си той на ум, наистина обичам Джиджи, наистина бих искал да имам стабилна връзка с нея... Нещо изтропа. Стори му се, че през отворения прозорец влетя нещо малко, което го извади от размислите. Той се приближи и се наведе да види какво е. Нямаше нищо, само една малка пеперуда бе кацнала на облегалката на стола.
-    Ти пък откъде се взе !? – учуди се Тони – рано е още за пеперуди, има няколко месеца до пролетта. Хей, чуваш ли ме?! 
Елфи само помръдваше с крилца, бе решила, че в този случай е разумно да послуша съвета на Хормония и да мълчи. 
„Значи ти си Тони“ – каза си тя на ум- интересен си, такива бузи с толкова кръв в тях не съм виждала при друг човек! Изглеждаш по-развълнуван от мен, но моля те забрави,че още не е пролет, за пеперуди никога не е твърде рано или твърде късно.
-    Хъм, всъщност за пеперуди никога не е твърде рано, нито пък късно – каза Тони и затвори прозореца, като продължаваше да наблюдава Елфи. След което излезе от стаята.
Останала сама в стаята, Елфи разглеждаше заобикалящата я обстановка. Типичен офис, каза си тя, като от филмите и тук бе прилежно подредено, имаше и сувенири, навярно подаръци от доволни пациенти.  Нещо друго я караше да се вълнува, нещо което ѝ бе трудно да определи. В офиса нямаше никой друг, но тя имаше усещането, че там в тази стая има някаква необяснима топлина, сякаш стаята грееше, когато Тони бе вътре, това се усещаше още повече. Елфи се засмя „ Влюбен е“, затова е толкова хубаво тук! Ако имам късмет, ще мога да видя човешката Любов, ще мога да я срещна! Казват че е феномен! Приятели от други галактики разказват, че когато между две човешки същества се появи Любовта, Вселената се разширява, казват, че тук на Земята, всичко изглежда по старо му, но всъщност, когато човешките сърца обичат истински, макар и само две, цялата природа ликува. Интересно в коя ли е влюбен? Била е тук, щом е толкова хубаво и топло. Нямам търпение да я видя! Нямам търпение да ги видя заедно! 
От другата стая се чу котешко мяукане и Елфи разбра, че се случва нещо интересно. Изглежда суматохата бе голяма, защото  след като чу едно котешко мяукане, други две котки също започнаха да говорят, като се опитваха да успокоят първата котка. Това навярно е Темпъл, замисли се Елфи. Какво ли я накара да нададе такъв вой?! Стените са дебели и не се чува добре, какво си говорят. Елфи наостри уши, но единственото, което успя да чуе бе жално мяукане и думите на Темпъл „ той бе, той бе!“
Елфи реши да провери, каква е ситуацията в другата стая, но и вратата и прозорците бяха затворени. Ах, как се оставих в този капан! Сега няма откъде да изляза, докато някой не отвори прозорец или врата, а там в другата се случва нещо наистина интересно. Как можах да се разсея така! Трябва да намеря изход! Да помисля, как да се измъкна от тук! Аз съм пеперуда и това, което най-добре мога да правя е да летя, но това в случая не ми помага. Какво друго?! Хъм, ами малка съм, много по-малка от човек или котка, бих могла... Ама разбира се! Бих могла да се промуша през процепа на вратата. Ще опитам! Олеле ! Хъ, тесничък е, но ще пробвам! Първо едното пипъце...,добре...до тук добре, сега телцето, почти успях! Ох, крилцата ми! Трябва да внимавам да не разваля звездният прашец по тях... Готово! Отвън съм! Стаята с котките е съвсем наблизо и дори вратата е открехната. При тази дандания едва ли някой ще ме забележи. 
И Елфи с един размах на крилата се озова при тях. 
-    Сигурна ли си? – питаше Клара- Какво би могъл да прави тук? Далече е от вашият дом. И за какво би могъл да дойде чак до тук?
-    Той бе! – измяука тъжно Темпъл – за миг премина по перваза на прозореца, ухили ми се и избяга! Ох, приятели, мислите ли, че може да е дошъл да ме види?! Мислите ли, че и той изпитва нещо към мен?! Защото, знаете ли... веднъж, когато бях на прозореца ми се стори, че ме гледа... и аз така да се каже си помислих, че чувствата са взаимни!
-    Темпъл бъди разумна – каза Рони- Дори и да е бил той и дори да е дошъл заради теб, може би, щеше да влезе тук и да те поздрави, а не само да се хили от прозореца! Навън вече е тъмно Темпъл, може и да си се припознала, може и да е бил някой, когото ветеринарите хранят тук. 
-    Трябва да разбера! – извика Темпъл и блъсна с лапички вратата на клетката. Чу се леко изкърцване и малката портичка се отвори. С един подскок Темпъл се озова на пода. Смутено погледна към смаяните Рони и Клара и отново промълви: „ трябва да разбера“. При което се засили и с бяг излезе от стаята.
-    Темпъл! – извика Рони – като блъскаше вратата на клетката – недей Темпъл! Вратата се отвори и той я последва навън. Недей Темпъл! Там е опасно! Крещеше Рони, но Темпъл не го чуваше. Нейният котешки бяг бе токова бърз, че тези покрай които преминаваше дори не я забелязваха. Трябва да разбера,...дали ме обича, крещеше тя на ум. И тогава в този миг в тази скорост усети пулсът на сърцето си. И отговорът не закъсня. В тъмното на вечерта в този страшен за една домашна котка град, Темпъл разбра, че се бе поддала, че бе излъгана от собствената си фантазия. Разбира се и тя, като всяко друго същество на планетата Земя копнееше за любов, но сега се чувстваше унизена и подиграна. Тя тичаше, а бисерите от очите ѝ се ронеха. Поне бе тъмно и никой нямаше да забележи. Премина покрай някакъв парк, който водеше към голям булевард. Смътно чу викът на Рони, но не спря. Чу се клаксон на кола...
-    Какво става?! – влетя в стаята Тони
-    Как може да са избягали?!- притеснено питаше Джиджи
-    Някой да ни обясни! – каза Биджи
-    Ами, какво да ви кажа - любовна история! – замислено изрече Клара- и преди съм виждала такива неща. Трябва им време за да се успокоят! Но в цялата работа има и нещо хубаво! Изглежда Рони много харесва Темпъл и ако тя е достатъчно разумна, ще му обърне внимание. От това би излязла прекрасна любовна история, не мислите ли!?
-    Стига Клара! Не ни е до шеги! – строго каза Тони- Репутацията ни е под въпрос, ако нещо се случи с тях! Трябва да ги намерим незабавно! Кажи Клара, нещо не ти ли направи впечатление? Не забеляза ли нещо? Разкажи ми, как се стигна до това с най-малки подробности! 
-    Ами... Виж сега, вината да избягат от клетките е изцяло твоя. Помниш ли преди няколко часа, когато дойде да ги нахраниш, как зяпаше доктор Джиджи? Така я зяпаше, че забрави да затвориш добре клетките! А от начало всички си лежахме и се припичахме, само Темпъл от време на време промълвяваше нещо за онзи, ...как беше, а Рижко. Слънцето печеше, птиците чуруликаха, пеперудите летяха. Даже в стаята имаше една, която бе кацнала на клетката на Темпъл, след което излетя през открехнатият прозорец и след малко се завърна, като след нея вървеше онзи Рижко и в този момент Темпъл полудя и избяга, а с нея и Рони. Това е! 
-    Хормония е била тук! – извика Елфи. Всички в стаята се обърнаха и я погледнаха.
-    Какво! Коя си ти? Обясни, ако обичаш!- притеснено извика Тони
-    Ами от къде да започна? Всъщност, смятам първо да ви се представя! Аз съм Елфи и както виждате съм пеперуда, Галактическа пеперуда. Прелитам от Галактика в Галактика и търся интересни истории, като тази която се случва тук в момента. И моля ви, не се сърдете, попаднах съвсем случайно във вашата клиника. Колкото до Хормония, тя е нещо като шеф на всички пеперуди. Щом е била тук трябва да се подготвите за много неочаквани събития. Тя никога не идва просто така и както вече разбрахте обича да прави пакости.
-    Хормония значи! Хъм, чувала съм за нея! Това което казваш, може и да се окаже истина, но знаеш ли не ти вярвам! По това време, когато още не е настъпил сезона в клиниката да се появят две пеперуди едновременно ми се струва странно. Какво криеш Елфи!?- запита Джиджи
-    Стига Джиджи- прекъсна я Биджи- важното сега е да намерим Темпъл и Рони преди да се е случило нещо по-лошо! Хайде Тони да вървим навън, едва ли са отишли далеч.

-    Темпъл, Темпъл, моля те, кажи нещо! – Викаше Рони- О, Темпъл трябваше ли заради един котарак да се стига до тук! Толкова ли много го харесваше, че да рискуваш така.

Но Темпъл лежеше на земята и не продумваше. Събраха се хора около тях. Една жена се опита да гушне Рони, но той само изсъска и продължи да души 
-    Наблизо има клиника- каза един мъж- нека да заведем раненото коте там! И той внимателно взе Темпъл от земята и я качи в колата
-    Хайде котенце, бягай- извика жената, като се опитваше да пропъди Рони от улицата, а той продължи напред към другият тротоар, гневен и умърлушен. Вървеше бавно без да знае накъде отива... И тогава една лапа го спря.
-    Ей, лигльо! – изсъска Рижко- Какво стана с твоята приятелка?! Май любовта ти не успя да спре колата или пък може би точно заради нея глупачката Темпъл, попадна под гумите! 
-    А значи ти си онзи! Подлец! Направил си го нарочно! Нарочно си накарал Темпъл да страда! Ще ти дам да разбереш! И Рони със скоростта на светлината се нахвърли върху Рижко. Едно кълбо от козина се търкаляше по тротоара и издаваше нечовешки звуци. Хората ги заобикаляха или панически бягаха от тях за да не отнесат и те някоя лапа.
-    О, бой за жена! Ако тази женска не бе Темпъл, може би бих се възхитила, но имайки предвид за кого се биете... Хей спрете! Ставате за смях! – викна Хормония
-    Този ми раздра носът – пъшкаше Рижко
-    Ела де, ела – Викаше Рони- обиди я още веднъж! 
-    Доволна съм! Много съм доволна! Темпъл си го получи!

-    Поставете я тук! Бързо- каза дежурната сестра- За жалост докторите излязоха да търсят точно това коте и още едно! Сега ще им се обадя да се връщат, тя не изглежда никак добре! Съвсем слабо се усеща, че диша! 
-    Темпъл, хей Темпъл – кацна на нея Елфи- мисля, че мога да ти помогна! Слушай Темпъл, знам, че ме чуваш! Слушай сега! 
Малко звезден прах и светлина
Котето в съня си ще намери
И очите си отново за света
Ще отвори и ще се засмее!
-    Ох, боли ме кракът! 
-    Нищо ти няма Темпъл! Само едно малко разбито сърчице! Счупеното ще зарасне и крачето ти ще се оправи. 
-    Коя си ти? Приличаш на Хормония! Ако бях добре...
-    Успокой се не съм Хормония! Казвам се Елфи и съм дошла да помогна на всички вас. Знам, че с Хормония трудно ще се помирите, но ако се замислиш Темпъл случилото се е добър урок и за двете ви. Ние сме галактически пеперуди и с Хормония можем да прелитаме от Галактика в Галактика от свят в свят, но за земните жители това е малко по трудно.
-    Значи не сте точно пеперуди. Може би на вкус не сте добри, щом сте толкова различни от нас. Добре, че тогава Любовта ме спря да я схрускам, сигурно щях да се отровя.
-    Това е тема на дълъг разговор, който ще продължим някой път, а сега мисля, че трябва спешно да намерим докторите и Рони! 
Елфи разпери красивите си крилца и полетя. С няколко размаха се озова на булеварда, където се бе случила злополуката. Видя как Тони, Джиджи и Биджи се приближават към мястото на случилото се. Когато ги видя Рони се затича към тях, Хормония кацна на едно дърво, а Рижко без да обръща внимание продължаваше да ближе раните си.
-    Доктори! – извика Рони – случи се нещо, Темпъл се озова под гумите на една кола, едни хора я взеха и я откараха в клиниката. Моля ви кажете ми, че е жива! Този рижавия е виновен, ако не бе той всичко щеше да е наред! 
-    Ох! – Тони приседна на тротоара- Как можах да бъда толкова невнимателен! 
Джиджи и Биджи стояха безмълвни. Никой от тримата не продумваше и не знаеше какво да предприеме. След няколко минути Джиджи промълви: 
-    Ами ти как си Рони? 
-    Добре, само няколко драскотини – напери се Рони- радвам се, че му раздрах носът на този! 
До този момент никой от тях не забелязваше Рижко, чак сега им направи впечатление, че има още една котка
-    Хей тъпанар, може да си ми одрал носът, но аз ще ти издера очите, ако дойдеш по насам! Какво съм виновен, че оная хлътна по мен! Глупава котка! Аз съм свободен, живея на улицата, а тя при хората! От самото начало се разбира, че между нас не може да има каквото и да било! 
-    А, защо тогава мина през клиниката и я накара да тича след теб! 
-    Гонех една пеперуда, какво толкова! 
-    Гонел си пеперуда? Я чакай малко! В клиниката някой не обясняваше ли за някакви пеперуди?- извика Биджи- за една как ѝ беше името...
-    Хормония се казвам! Какво сте ме зяпнали? Знам, че съм красива, повечето хора когато ме видят и най-вече когато ме почувстват остават безмълвни! Но моля ви, не прехвърляйте цялата вина на мен! Все пак личното решение също е важно, ако Рижко не искаше, нямаше да го карам да разиграва Темпъл, щях да намеря друг котарак, още по- опитен и коварен! 
-    Добре, добре самовлюбена! Сега важното е Темпъл да се оправи, ако това не се случи, ще ти изтръгна крилата, не няма да е това, ще те забода с една карфица и ще те сложа за украса! – ядоса се Биджи- А да и още нещо- къде е другата? 
-    Ето тук съм! Аз съм Елфи! Трябва да дойдете спешно в клиниката! 
-    Как е Темпъл- викна Рони
-    Успокойте се ! Всичко, ще бъде наред, крачето ѝ е наранено, но мисля, че ще се оправи.
-    Предателка! – Извика Хормония- Знаех си, че трябва да си върша работа сама! Чао! Тръгвам си! Дадох добър урок на Темпъл ! А вие доктори внимавай те и не ме ядосвайте! Ще ви наблюдавам в която и Галактика да се намирам! 
Добре, дошла Темпъл! Отново си у дома. Още накуцваш, но счупеното, ще заздравее напълно! Голямо приключение, мила Темпъл! Твоят приятел Рони гори от нетърпение да те види. Стопаните му се обадиха и след няколко дни сме поканени на гости. Ще се видите, ще поиграете.

Ето, че стигнахме. Благодаря ти за прекрасната вечер Тони! Ако искаш може да се качиш за едно питие!?
..... Темпъл така ме изплаши ! Помислих, че се е случило най-лошото. Изключително щастлив съм, че сега сме заедно! 
И Рони уви опашка около Темпъл и я близна по нослето, а как се развиха нещата през остатъка от вечерта оставям на вашето въображение...
-