46 мин reading
Пеперудите в стомаха правят пакости
Звукът от завъртането на ключа и отварянето на вратата, предизвика в нея усещане на отрезвяване, сякаш я извади за миг от болезнения свят в който бе попаднала. Стаята, леглото на което лежеше и обстановката, сега изглеждаха студени. И въпреки, че камината гореше- в душата и бе пусто. Казват: „болката пречиства“ , мислеше тя, но това за нея не бе болка, а кървяща рана в сърцето. Почти физически я усещаше.
Потърка лице и се ослуша. Стъпките в коридора се сляха с шума от вятъра навън. Есен дъждовна, мрачна есен, носеща носталгия, тъга и в същото време красива. Мислеше, а гледката през прозореца я отдалечаваше за миг от това, което бе в сърцето и.
Стъпките приближиха. Вратата се отвори бавно.
- Спиш ли Ю ? – попита я Джи
Спогледаха се. Срещнали погледи за миг. Приятелство и близост. Нима можеше да я излъже. Извъртя глава и отново се загледа в есента от вън.
- Просто си лежа. Имам нужда да лежа. Тялото ми го иска, така ми е по-добре.
- Но ти си тук затвор ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up