Видения
- Обичам да прекарвам летните нощи на терасата... прохладата на нощта ми дава спокойствие.
- И същевременно те е страх, така ли?
- Да. Много ме е страх – виждам странни неща...
- Карла, обясни ми какво точно те плаши, когато излезеш на терасата?
- Не, не ме разбрахте. Страхът ми се появява на моменти – независимо къде се намирам. Казвах, че последно ми се случи, когато бях излезнала на терасата.
- Разбирам. Разкажи ми как започнаха страховете ти. Как се случи така, че започна да се чувстваш странно?
- Всичко започна преди около шест месеца...
Карла вървеше по оживените улици на града. Беше напазарувала продукти за вечеря. Колко тежка беше чантата, а трябваше сама да я носи. Но на нея неù тежеше. Тя беше свикнала. Харесваше ù да бъде силно момиче. Лицата на минаващите покрай нея пешеходци бяха уморени, може би от монотонното ежедневие, може би от забързания живот, а може би на Карла ù изглеждаха така. Тя се взираше в лицата на всички. Всеки ден виждаше толкова много лица и всичк ...