May 15, 2017, 8:13 AM

Виенско кафе 2/ 19 

  Prose » Novels
1411 3 5
6 мин reading

Борил ми отваря с пълна уста.

– Извинявай, цял ден не съм ял и прегладнях. Влизай в кухнята.

Има мусака и той е нападнал направо тавата. Чак хляба не е сварил да го отреже и го е счупил.

– Ти да не беше в затвора днеска? Чакай, дай да ти сипя.

– В едни складове на майната си. Наоколо джендем, чак кафе нямаше. Едно момче ни почерпи по една обикновена вафла и от 6 сутринта това ми е. Какво става? Сипи си де, много е хубава.

– Не искам. Имаш ли бира?

Отварям си една и му разправям за днес. Включително и че Драшев е казал, че няма да се съгласи. Борил поклаща глава:

– Да бе, аз да не съм п*тка като него. Няма да гледам ти да си добре, ще се занимавам с него. Като се отървеш от него, пак ще го сгъча. Къф му е номера, да му се обадя?

Продиктувам му го и той звъни:

– Здрасти, Алекс сега ми разправя какво си искал. За мен проблеми няма, така че казвай кога ще ги оправяме работите?

Драшев прозвучава доста изненадано, но се окопитва бързо и се разбират да се видят след седмица.

– Алекс нали може да си работи там в офиса, докато оправим всичко? Ако искаш, хвани си някакъв наем.

Драшев решава, че е над нещата и не иска наем и си затварят.

– Пу*ьо, ще те заплашва. Като мине сделката пак ще го наритам, тоя път на някой коктейл, та всички да видят.

– Стига, Бори. Каква е тая ограда?

Борил се разхили:

– Такава, дето му бърка в здравето. Навремето купих парцела до неговия и му съборих оградата и гаража, че бяха 20 санта у мене. После той искаше да се разшири, ама от двете страни са улици, а от едната един като него и можеше само към мен, там се продаваха съседните парцели, ама заради моите 300 квадрата не можеше. А и аз пуснах едни цигани, там има една къщичка, съборетина. Той отиде да ги гони, ама аз викнах телевизията, че ги малтретира. Окъпахме циганетата, седем парчета бяха дечурлигата, замъкнах им книги, учебници, уж ходят на училище и дадох 100 лв на една бабка да викне телевизията, че Драшев ги тормози. И на репортера дадох и направи един репортаж, чак аз щях да се разрева. И като почнаха да им пращат хората едни помощи на мангалите, разни работи за училище, дрехи, обувки, играчки и тия всичко въс на пазара и яко ракия и манджа. И нон-стоп музики и гьобеци. Не се стоеше там. Имаха едно 3 годишно, чак то беше все пияно. Драшев се беше побъркал. Ама накрая ги разкарах, че с това другото момче до Драшев се имахме и то ме помоли. Верно не се живееше от тая гюрултия. След това дадох половината място и един приятел си направи едно бунгало там, другото си го оставих да дразня Драшев. Сях му и 4 ореха, да му сенчат двора.

– Също като децата сте.

– Ъхъъ – той ме придърпва към себе си със стола. - Хайде да ходим да работим, а?

– Досега съм работила, Бори. Остави ме да си поема въздух.

– Ти само ще си лежиш, аз ще правя всичко. Хайде.

Надигам се с въздишка, хак да ми е като сама си вкарах таралеж в гащите.

– Мама каза да ядеш лапад, спанак и орехи и да ти намеря домашно свинско и телешко.

– Боже, кога свари да и кажеш!

Той ми се ухилва:

– Вчера. На мен ми каза да ям магданоз и копър и да си варя магарешки трън. Май няма добро мнение за способностите ми.

– А какво каза за идеята?

Борил си замълчава и аз го поглеждам:

– Не я одобрява, а?

– Каза, че ни е време за внуци, не за бебета.

Е, поне са на едно мнение с Мира.

– Но си било твоя работа.

Галя беше наковладила баща си за Силвия и като отидох да видя свекърва си, тя внимателно избягваше темата за раздялата ни. Пихме по едно кафе навън, поприказвахме си малко общи работи, разпита ме за Криси, за Германия, прати много поздрави на нашите и си тръгнах. Ако съдех по бързината с която Борил и даваше сводки, беше изял голям мариз за раздялата ни. И да му виках, пак щеше да и казва всичко. Надя беше права, за неща свързани със семейството, той си споделяше с мама. И я слушаше. Мисля, че причината толкова години да няма дете от някоя от младите си приятелки беше тя. Със сигурност го беше убедила поне за един аборт, той сам ми го беше разправял. Е, в случая с мен беше постъпила умно, хем си беше казала мнението, хем беше запазила неутралитет.

– Ти защо си толкова ентусиазиран тогава?

– Че акъла на мама ли да слушам? Ходих да видя Митко, той вика че си е супер. Неговото стана на 3, голям сладур е. Вече на два мача го е водил. И да видиш как вика малкото, сладур. Имало и клуб на бащите над 45, имали си и група във фейсбук, ще ме запише.

– Група във Фейсбук?

– Да.

Борил си изглежда съвсем сериозен и мен ме напушва на смях, тази държава все повече заприличва на американски сапунен сериал.

– Може ли преди да те запише, все пак да разберем дали ще ставаш татко, а?

– Ще стана. Силвия каза, ако искаш да и се обадиш. Тя го направила нейното инвитро в Турция.
– Какво си търсил при Силвия?!

Силвия му е набор и едно от първите му гаджета на времето. По-лошото е, че не са спирали да ходят през годините. Май и за двамата е нещо като „здрасти, как си, ай си легнем пак“. Тя сега е с някакъв хлапак, 27,8 годишен и му направи дете, май е на годинка. Беше пикантна клюка доста време.

Борил ме поглежда невинно:

– Просто отидох да я питам. Тя ми беше казала, че май и почнала критическата, пък после направи бебето и ми стана интересно. Тя ми каза, че в Турция били много добри с инвитрото.

Преглъщам въпроса си, защо е обсъждала критическата си точно с него.

– На някой друг каза ли, или за по-бързо направо го публикува в нета?

– Стига де, ти си го мислила цяла година и на мен ми трябва информация. Хайде да ходим да го правим. Ти що не си донесе някакви дрехи, чак до вас ли ще си ходиш сутринта преди работа?

– Няма да спя тук.

– Алекс... Ти си несериозна.

– Това не е многобой, Бори. Един път през ден или два е напълно достатъчно.

Той ме погледна тъжно и не каза нищо. Да му се не види, как успяваше на 48 още да държи толкова...

Прегърнах го през кръста:

– Не трябва да е толкова често, не е полезно. Ще пробваме три месеца така и ще видим. Съгласен ли си?

– Сутрин или вечер? Кога трябва?

Погалих го по лицето:

– Какво има, Бори? Защо си толкова притеснен?

Той ме погледна и нищо не каза.

– Защото Галя е станала трудно ли? Но следващото е станало без дори да го искаш, нали?

Борил сви пренебрежително рамене:

– Кой знае кой ми е помагал.

– Това ще стане лесно и обещавам никой да не ти помага. Е, за Леонардо ди Каприо ще се прежаля. Идвай. Имаш един час, така че дай кратката интродукция.

Кратка, друг път. Мота се толкова, че да остана да спя там.

© Elder All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чета те с нарастващ интерес!
  • Няма по-приятно чувство от това отново да ви видя на страничката ми Ranrozar, аз съм последния човек, който знае дали пиша добре или зле, но истината е, че ми доставя безкрайно удоволствие да го правя. И искрено се надявам и на вас да ви е приятно и интересно като четете
  • Очарователна Българска любовна действителност...Е, някои от героите простеят,но това не са жените! Чудесно пишеш,Елдер,но ти вероятно го знаеш и не ме приемаш като комплимент и лека задявка.🏆
  • Благодаря!
  • Прекрасна.
    Винаги.
Random works
: ??:??