Борил ми отваря с пълна уста.
– Извинявай, цял ден не съм ял и прегладнях. Влизай в кухнята.
Има мусака и той е нападнал направо тавата. Чак хляба не е сварил да го отреже и го е счупил.
– Ти да не беше в затвора днеска? Чакай, дай да ти сипя.
– В едни складове на майната си. Наоколо джендем, чак кафе нямаше. Едно момче ни почерпи по една обикновена вафла и от 6 сутринта това ми е. Какво става? Сипи си де, много е хубава.
– Не искам. Имаш ли бира?
Отварям си една и му разправям за днес. Включително и че Драшев е казал, че няма да се съгласи. Борил поклаща глава:
– Да бе, аз да не съм п*тка като него. Няма да гледам ти да си добре, ще се занимавам с него. Като се отървеш от него, пак ще го сгъча. Къф му е номера, да му се обадя?
Продиктувам му го и той звъни:
– Здрасти, Алекс сега ми разправя какво си искал. За мен проблеми няма, така че казвай кога ще ги оправяме работите?
Драшев прозвучава доста изненадано, но се окопитва бързо и се разбират да се видят след седмица.
– Алекс нали може ...