Борил изчезна в асансьора и Мира влетя в микроскопичното ми фоайе.

– Какво става? Телефона ти е изключен, звъннах на работата ти и казаха, че си катастрофирала? Добре ли си?

– Да, нищо ми няма. Не съм катастрофирала, просто се успах за работа и излъгах. Снощи съм съборила скапания телефон без да искам, той се счупил и не звъня сутринта.

Мира почна да се смее:

– Счупила си телефона без да разбереш? Бурен сън ще да е бил. Като гледам и Борилчо е сънувал същия. Какво става, ще се съберете ли пак?

Поглеждам през прозореца, рано или късно ще му го върна тъпкано на Борил задето така ме уплаши снощи. Мира ме гледа в очакване. Беше ме досрамяло да и разкажа за Силвия и тя така и не разбра защо сме се разделили, затова сега е толкова любопитна. Поклащам глава:

– Не, трябваше да говорим за нещо и за това дойде. Нищо не е станало.

– Да бе, вярвам ти. Каза ли му на човека, че си на сухо откакто не си с него?

– Слушай, що не си гледаш твоя сексуален живот?

– Щото си е мой, знам си го.

– Защо не си на работа?

– На профилактични прегледи сме, но аз звъннах на Бинчев и каза, че ще ме оправи без да ходя. Не ми се виси по кабинетите, знаеш че всичко е отбиване на номера.

Поглеждам я, Бинчев е лекар, джи пи. И е поне 5 години по-малък от Мира. Двамата са се запознали някъде из дебрите на интернет и тя приказва все по-често за него. И полага все повече усилия да изглежда добре. Антицелулитни гелове, скъпо бельо...

– Мираа...

Тя ми се усмихва малко сконфузено:

– Слушай, може ли да го поканя тук днес? От 4 до към 6. Мислех, че ще си на работа и му казах, че съм намерила място. Моля те.

– Ако Тодор разбере, ще ни убие и двете.

– Затова искам тук, ако нещо стане ще кажеш, че е твой приятел.

– Мира!

– Моля ти се, аз не те ли покривах от Андрей.

Въздъхвам:

– Добре, но му кажи да си сложи бейзболна шапка и да си държи главата наведена като излезе от асансьора. Имам камера вързана към сота над входната врата. Аз ще ида у мама.

Драшев решава да се прави на две и половина за визитата на Борил. Звъни ми късно вечерта и казва, че сега научава за катастрофата. Пита ме как съм, аз казвам добре, разменяме си малко куртоазия и си затваряме. След няколко дни Борил ме засича с колата си точно пред офиса ми и ме принуждава да се кача на тротоара с двете гуми, после изчезва с мръсна газ. Охраната на сградата вижда всичко. Качвам се очевадно ядосана в офиса си и след 10 минути съм в лаптопа му и му трия папките безразборно. Засичането е уговорения ни знак да действам. Папките които трия са пълни с маловажна информация, но големи и с важно звучащи имена. Действията ми изглеждат като на вбесен човек, който просто върши нещо на пук на другия. По някое време излизам от Бориловите владения и се забивам в Гугъл да търся разни неща като „как да качим вирус“, „как да заразим чужд компютър“ и подобни. След около 15 минути решавам, че е достатъчно и се връщам към нормалната си работа. Сега остава да се надявам, че хората на Драшев са достатъчно кадърни и ще засекат влизането. Разбира се в съответствие с инструкциите дадени ми от приятелче на Криси, оставям всички необходими следи на служебния ми компютър, за да може влизането да се повтори. Бориловите хора уж ще засилят сигурността след забелязаното проникване, но няма да се справят добре и ще оставят притворена вратичка.

На другия ден Драшев ме кани в офиса си:

– Имаш ли проблеми с Николов? Казаха ми, че те засякъл с колата.

Правя физиономия:

– Мислех, че съм се оправила с него, но явно не съм успяла.

Драшев се прави на изненадан:

– Виждали ли сте се?

– Веднъж. Дойде една вечер във вкъщи.

– Защо не ми се обади?

– Мислех, че ще се оправим помежду си.

– Това когато каза, че си катастрофирала ли беше?

– Да.

Драшев се обляга назад на фотьойла, допира палците на ръцете си и почва да тупа пръстите си.

– Ако ще си подновявате връзката, това е конфликт на интереси, Александра. Не може да работиш с мен и да живееш с него, знаеш го. Ти дойде при мен.

Поклащам глава:

– Няма какво да подновяваме, всичко е приключило отдавна. Засякохме се в един ресторант и говорихме. После се прибрах и го намерих да спи на дивана ми пиян. Сутринта пак си говорихме. Ядосан е и то много, което е напълно разбираемо. Когато си тръгна, мислех че сме изгладили нещата. Явно не сме.

– Искаш ли охрана?

– Не. Ще говоря пак с него и ще се оправим.

– Александра, пак ти казвам, ако смяташ да се връщаш при него, трябва да знам.

– Не, не смятам. Но това заради което той е ядосан, не е работата. Казали са му, че разправяш че с теб сме били любовници...

Този не ставаше за покерджия, очите му трепнаха очевадно.

– Никога не съм казвал такова нещо.

– Надявам се. Но на него са му казали така. С доста живописни и груби описания. Това са грозни неща. Ти също имаш семейство и ти е ясно как ще се почувства жена ти ако научи.

– Наистина не знам откъде е тръгнало това, но не е от мен със сигурност.

– Не знам, и аз бях много изненадана. Може да е от някой трети, който иска да ви скара още.

– Сигурна ли си, че не искаш охрана?

– Не, той... Чувал си шегите за шестото му чувство, нали?

Драшев ме поглежда с интерес:

– Вярно ли е? Познава ли?

Усмихвам се:

– Да, за доста неща.

– И може да разбере, че това за нас с тебе не е истина?

– Да. Но трябва да е спокоен.

– Поднасяш ме.

– Не. И аз не вярвах, но е факт.

– Затова ли ходи по казината? Пробва си дарбата?

– Не, по казината се забавлява. При Борил не се получава с парите, но този например който го съветва за акциите, при него пък се получава само с парите, той не може с емоциите.

– Брокера му е някакъв ясновидец? Сега вече наистина ме поднасяш.

– Не му е брокер, онзи оперира само с големи портфейли. Приятели са и от време на време му дава по някой съвет. Запознали се на някакъв остров и Борил внушил на някакво момиче да стане гадже на онзи. Той е малко грозничък, абе доста.

Драшев се разсмива:

– Стига, Алекс. Това вече не може да е истина. Ако умее това, защо жените го зарязват? Ти например. Говори се, че ти си прекратила връзката ви.

– Умее го, просто рядко го използва. И той е като всички, иска нещата да са истински.

– Защо не се е пробвал върху мен тогава?

– Не знам, може би мисълта да налетиш да го целуваш не му допада.

– На мен пък въобще. Ако има такъв приятел, защо не играе непрекъснато на борсата?

– Драшев...

– Емил, за теб Емо. Стига с това Драшев. Аз се обръщам на малко име, ти на фамилия. Да не съм някакъв пенсионер. Можеш ли да ме свържеш с този брокер, разбира се срещу комисионна.

– Не. Не знам кой е. В смисъл виждала съм го, но само толкова. И да го намериш няма да се занимава с теб. Той не се интересува от клиенти в момента. Работи си с някакъв контингент и толкова.

– Виж, Алекс. Аз имам истински пари и търся къде да инвестирам. Не знам доколко си наясно с бизнеса на Николов, както се говореше, но при мен нещата стоят по съвсем различен начин. Имам истински сериозен бизнес, истински печалби и са си само мои. Свържи ме с този човек и няма да съжаляваш.

– Първо, не мога да те свържа, защото както казах не знам нито истинското му име, нито къде работи. Второ, ако дори само направя опит за такова нещо, няма да доживея дори до следващата сутрин.

– Николов е просто един палячо, Алекс. Ще се погрижа за него.

Облегнах се назад и му се усмихнах мило.

– Нека да се изразя така, ти не искаш да тръбиш колко си богат, а той не иска да тръби колко е опасен.

Драшев ми се усмихва пренебрежително:

– Просто те е наплашил, Алекс. Той е един клоун.

– Добре, пробвай да вземеш нещо негово и пак ще си говорим.

Мъжът ми се ухилва:

– Взех, и още съм си жив и здрав. Ти също.

Поклащам глава:

– Той не мисли, че си ме взел и дано да си остане така, защото иначе и двамата с теб дълбоко ще съжаляваме.

– Мога да те защитя от него, Алекс. Това не е проблем.

– Повярвай ми Емо, не можеш. Живяла съм четири години с него, познавам го по-добре от теб. Не можеш да защитиш и себе си, независимо какво си мислиш.

– Наплашил те е, Алекс. Това е всичко. Помисли си върху предложението ми, сериозно е. А сега ще ти сложа охрана, не искам да се притесняваш.

– Не, моля те, недей. Това ще доведе до повече проблеми. Искам да се успокои, да се видим и да може да си избие от главата тези неща за връзката ни с теб. Не искам неприятности.

– Добре, ти си знаеш. Но все пак си помисли за брокера.