Борил изчезна в асансьора и Мира влетя в микроскопичното ми фоайе.
– Какво става? Телефона ти е изключен, звъннах на работата ти и казаха, че си катастрофирала? Добре ли си?
– Да, нищо ми няма. Не съм катастрофирала, просто се успах за работа и излъгах. Снощи съм съборила скапания телефон без да искам, той се счупил и не звъня сутринта.
Мира почна да се смее:
– Счупила си телефона без да разбереш? Бурен сън ще да е бил. Като гледам и Борилчо е сънувал същия. Какво става, ще се съберете ли пак?
Поглеждам през прозореца, рано или късно ще му го върна тъпкано на Борил задето така ме уплаши снощи. Мира ме гледа в очакване. Беше ме досрамяло да и разкажа за Силвия и тя така и не разбра защо сме се разделили, затова сега е толкова любопитна. Поклащам глава:
– Не, трябваше да говорим за нещо и за това дойде. Нищо не е станало.
– Да бе, вярвам ти. Каза ли му на човека, че си на сухо откакто не си с него?
– Слушай, що не си гледаш твоя сексуален живот?
– Щото си е мой, знам си го.
– Защо не си ...