Седях в едно кафе, а Дари кротичко спеше в количката до мен. Дима свали скицника, откъсна рисунката и ми я подаде.
– Харесва ли ти?
Погледнах листа и после него:
– Имаш невероятен талант, знаеш ли?
Той ми се усмихна широко:
– Да не звуча нескромно, но знам. Искам да нарисувам и Даря. Истински портрет, с бои. Един ден като стане известна, ще се хваля че съм я рисувал.
Усмихнах се:
– Най-вероятно няма да стане известна.
Дима поклати глава:
– Ще стане, Дарите винаги стават. Нали знаеш, че името и означава много неща, повелителка, знаеща, силна. Може ли да дойда пак и да я нарисувам?
– Разбира се. В колко ти е влака?
– В 7. Към единайсе съм в Москва. Харесва ли ти в Русия? ...