Седях в едно кафе, а Дари кротичко спеше в количката до мен. Дима свали скицника, откъсна рисунката и ми я подаде.

– Харесва ли ти?

Погледнах листа и после него:

– Имаш невероятен талант, знаеш ли?

Той ми се усмихна широко:

– Да не звуча нескромно, но знам. Искам да нарисувам и Даря. Истински портрет, с бои. Един ден като стане известна, ще се хваля че съм я рисувал.

Усмихнах се:

– Най-вероятно няма да стане известна.

Дима поклати глава:

– Ще стане, Дарите винаги стават. Нали знаеш, че името и означава много неща, повелителка, знаеща, силна. Може ли да дойда пак и да я нарисувам?

– Разбира се. В колко ти е влака?

– В 7. Към единайсе съм в Москва. Харесва ли ти в Русия?

Огледах кафето, хората по улицата и кимнах:

– Да. Като у нас е, само дето е по-студено.

– Ела те с Даря, ще ви разходя из Москва. Имам приятел, живее сам, ще дойде да спи у нас, а вие може да останете у тях колкото искате. Има хрушчовка, знаеш ли какво е това?

Засмях се:

– Родена съм в такава, двустайна. И сина ми е роден там. У нас им викат панелки.

– И нашите с него са такива. Но аз съм с мама, а неговата си живее отделно. Обещай да дойдеш. Вземи и още някой ако искаш, няма проблем. Влака е експрес, хубав е, чисто е, топло. За 4 часа си в Москва, а аз ще те чакам на гарата. Града е много красив, а музеите ни са от най-добрите в света. Не може да си в Русия и да не видиш Кремъл и Арбат.

Усмихнах му се:

– Ако Дари е добре, може да дойдем с хазяйката ми.

С Борил така и не успяхме да се оженим. Няколко дни след разговора ни той се прибра и седна срещу мен на дивана:

– Виж, искам да поговорим за нещо, но не искам да се шашкаш или да се притесняваш.

– Какво става?

– Обещай, че няма да се притесняваш.

– Не ме успокояваш така, Бориле. Какво става?

Той ме погледна и въздъхна:

– С Дари трябва да заминете за малко от България. Една, две седмици.

Наведох се към него:

– Заплашиха ли я?

Борил поклати глава:

– Не. Но някой сериозно иска да ме разкара от играта. Не мога да разбера точно кой. Затова искам да сте някъде на сигурно място, докато разбера какво става. Не съм мутра да наемам сто човека охрана, още повече като не знам на кого да вярвам. Ако съм спокоен за вас, ще се оправя бързо. Обещавам ти, че всичко ще приключи най-много за две седмици.

Поех си дълбоко въздух и се почувствах както тогава при пожара в офиса, спрях да се страхувам и започнах да мисля рационално.

– Къде ще отидем?

– Не знам, мислех си за Щатите, но не мога да ти извадя виза толкова бързо. Не ми се иска да сте в Европа. Египет или Дубай, или някой друг такъв курорт, какво ще кажеш? Някъде където си била и ще ти е спокойно.

– Такъв климат не е за бебе на 5 месеца. – Поумувах малко – В Русия не може ли? Сега е пролет, не е студено, говоря езика, няма да имам проблеми.

Той се замисли:

– Става, познавам няколко момчета на различни места, ще поговоря. Искам да има някой да ви наглежда, ако не дай боже се наложи болница или нещо друго.

Аз поклатих отрицателно глава:

– Не искам при твои хора, не знаеш кой на кого ще каже.

Борил въздъхна и ме погледна:

– Ще се оправиш ли съвсем сама на толкова километри с 5 месечно бебе, Алекс? По-спокойно ще ми е ако има някой наоколо. Да изпратя Антон с тебе?

– Не. Няма да рискуваме, само ти ще знаеш къде съм. Викай няколко дни, че бебето е болно и затова не се показваме, а после направи така, че да си помислят, че съм те зарязала и криеш.

Той се насмя криво:

– То не се знае дали няма точно така да стане.

Сложих ръка на коляното му:

– Само ако ми предложи Ди Каприо, скъпи.

Борил ме гледаше и аз го погалих по лицето, той хвана ръката ми, целуна я и я сложи на коляното си:

– Имам една стара приятелка, живее на 200, 300 км от Москва, ще и се обадя да отидете при нея. Тя е много пекана, има двама много луди братя, преди години имаха ядове тука и тя дойде да ги отървава. Един приятел я доведе при мен и аз ги оправих.

– Сплотено семейство, а?

– Готина е, ще ти хареса.

И сега бях в Сафоново, хубаво градче с 40, 50 хил. жители, разположено на 100 км от Смоленск и 300 от Москва, на един от притоците на Днепър, Вопец. Олга ми отстъпи собствения си апартамент, а тя с единия си син и мъжа и се сбутаха в двете стаички на свекърва и, която имаше апартамент в съседния вход. Щях да си потърся друга квартира, като разбрах каква е работата, но Олга чистосърдечно си призна още първата вечер, че парите от наема и дошли точно на време, защото малкия и син бил в затвора. Като чух това и видях големия и син, му предложих още толкова пари на него, за да ни наглежда с Дари. Той отвори уста, за да се съгласи, но Олга му хвърли един смъртоносен поглед и отговори вместо него:

– Не трябват още пари, нали Вася? Ние сме говорили с Боря, всичко си влиза в наема. Вася или някой от приятелите му ще са плътно с тебе като излизаш някъде, няма проблем за това. Няма да оставят никой да те доближи, няма за какво да се притесняваш. По-добра охрана са от тия на Путин.

Вася кимна, че всичко ще е точно така. Беше около 25,6 и изглеждаше изпечен главорез, но явно беше свикнал да слуша майка си и макар да изглеждаше доста тъжен, че изтърва парите се съгласи с нейните условия. На другия ден дадох 1000 долара на Олга:

– Купи телевизорче или някоя игра на сина ти, да му минава времето вътре и да не мисли глупости.

Тя ме погледна и аз се усмихнах:

– Близък лежа, знам как е.

Олга направи съчувствена физиономия:

– Сина ти ли?

– Не. Първият ми мъж.

– Затова ли го остави?

Засмях се и поклатих глава:

– Не, оставих го защото срещнах Борил и ме излъга, че е по-хубав.

Олга кимна:

– Не знам първия ти какъв е бил, но Боря е добър човек, не се възползва от хората. Имам двама много откачени братя, той сигурно ти е казал. Отидоха да гледат мач в България, после се напили и се сбили. Нищо нямало да стане, няколко пукнати глави от двете страни, нищо работа. Обаче единия се случил някакъв ревльо, баща му беше някакъв голям шеф в полицията и посочил мойте че са го трепали. И ги закопчаха. Другите като се върнаха само ми казаха и никой не го интересува, братята ми не бяха от постоянната агитка, случайно отишли и тия не ги беше еня. Посолството пък хич. Криво-ляво намерих пари за билета, оставих децата на майка ми, казаха ми там един българин и заминах. Оня обаче ми поиска някакви луди пари и аз взех да се чудя какво да правя. Отидох да видя двамата красавци и те ми викат „Тука едно момче от килията ни каза да се обадиш на тоя човек. Можел да ни помогне, ако иска.“ Обадих му се и той ми вика „Ела утре на тоя адрес“. Отивам, а то някакво предприятие и като казах кой търся, дойде едно момиче и ме заведе направо в директорския кабинет. Влизам вътре, гледам един изтупан седи, кабинета скъпо обзаведен и ми стана едно чоглаво, защото не знам вече при кого да ходя. Пари за добър адвокат нямаме, и за подкуп нямаме, викам умря работата. А Боря ми вика:

„– Ти с кой си тука, в страната?

– С никой. Сама дойдох.

– Пари имаш ли?

– Не.

– Дойде от три хиляди км да ги вадиш от затвора сама, без пари, без да познаваш никого... На колко години си и къде спиш?

– 25, на хотел.

– Имам апартамент за гости, сега ще кажа да те закарат. Ще минете през хотела да си вземеш багажа и ще ме чакаш в апартамента, аз ще дойда довечера. Ще ги извадим братята ти, няма да се притесняваш.“

Олга ми се усмихна:

– Аз нали знаеш какво си помислих. Ама да ти кажа честно, бях решила да стискам зъби и да правя каквото поиска, само да ги изкара. Обаче ми е проличало нещо и той се сети какво си мисля и ми вика:

„– Спокойно, няма да си искам нищо. Давам ти апартамента, за да не се набутваш с пари за хотела. А довечера ще дойда да те взема, за да отидем на вечеря с един човек от който зависи да пусне братята ти. Ще го поомайваме малко и той ще ги пусне срещу някаква глоба.

– Колко пари ще трябва да му дам?

– Нищо няма да даваш, аз ще се оправя с него. Братята ти са ритали едни от агитката на отбор, който много мразя, затова ще ги измъкна. И заради тебе, харесвам хора дето им стиска, а на тебе ти стиска повече от на много мъже.“ И ги изкара ей така, без да поиска нищо, даже рушвета за оня. Много добър човек е.

Погледнах Олга, беше около моите години и дори сега беше много красива жена, а на 25... Нямаше начин Борил да се е въздържал да бръкне в меда, просто е подредил нещата така, че Олга сама да го пожелае.

Дните си минаваха и нещата никак не се оправяха. Борил беше пратил Галя в Нова Зеландия, в някаква забита ферма на друга негова приятелка и Галя всеки ден ми се жалваше, че единственото живо наоколо са кравите. Ани му отказала да замине и той беше пратил хора да я наглеждат. Аз пък го накарах да говори против Криси. Не знаех как другояче да предпазя Криси, най-добре беше просто всички да са убедени, че Борил не го е еня за него. Което си беше чистата истина, колкото и да не ми харесваше.

В България Борил беше подложен на огромно напрежение и това му се отразяваше много зле. В един момент толкова се уплаших за него, че оставих Дари на Олга и отлетях сама за вкъщи. Когато той отвори вратата и ме видя, не изядох шамара само защото го очаквах и му хванах ръката на време. Бесня ми сума ти време, накрая се успокои и цяла нощ си говорихме. Късно на другата нощ заминах за София, оттам отлетях за Германия, видях се за няколко часа с Криси на летището и после хванах полет за Москва. 2 дни след това, Дари навърши 7 месеца.

В началото на деветия си месец дъщеря ни проходи. Проходи по изкорубеното дюшеме в 60 годишната руска панелка, в компанията на двама бивши затворници и първите и стъпки бяха точно между мен и тях. Олга гледаше от вратата как Дари се клатушка между мен и Вася и брат му и поклати глава:

– Ама и това момиче има един вкус за мъже...

Дари и се усмихна щастливо от ръцете на сина и, и Олга пак поклати глава. Брат му започна да прави муцунки, Дари започна да се смее, а на мен ми се приплака. Дари трябваше да проходи пред баща си, трябваше той да и прави муцунки и да я гушка, не тези непознати момчета. Вечерта, докато показвах клипчето на Борил, за първи се разревах пред него:

– Искам да се приберем. Не ме интересува кого ще убиваш, колиш или бесиш, искам да си дойдем във вкъщи. Моля те Бори, не мога повече. Не издържам, ще си дойда. Просто не мога повече.

Успокоява ме цяла нощ и ми обеща, че всичко ще приключи след няколко дни. Всъщност мина почти месец още. Накрая най-после чух сакралната фраза „Прибирайте се.“

Когато дойде да ни вземе от летището и се опита да прегърне Дари, тя се разрева. Не го помнеше, бяха минали почти 5 месеца от раздялата им. В колата го погалих по лицето:

– Кажи ми, че всичко свърши.

Той ме прегърна:

– Свърши, вече всичко е наред.

Потеглихме към вкъщи. Дари беше изморена от полета и мрънкаше и аз се обръщах през две минути да я успокоявам. По едно време видях нещо, което не ми хареса.

– Бори, някаква кола май ни следи.

Той вдигна поглед към огледалото за обратно виждане.

– Няма нищо, те са мои хора.

Обърнах се ядосано към него:

– Каза ми, че всичко е приключило!

Борил сви рамене:

– Заплахите, да. Погрижих се. Но малко предпазливост не вреди, но няма за какво да се притесняваш.

Нямало, друг път. Къщата беше заприличала на крепост, опасана с камери и прожектори плюс двама пазачи с добермани. Поклатих глава, как можех да съм толкова наивна и да повярвам, че щом ни прибира, вече няма никаква опасност...

Накрая бях успяла да приспя Дари и се отпуснах уморено на дивана, Борил ме гушна и аз сложих глава на рамото му:

– Докога ще е така, Бори? С охраните и всичко.

Той си допря главата до моята:

– Никой не си дава хапката доброволно, знаеш го. Докато ми стиска да си взимам каквото искам, винаги ще има ядосани.

Погледнах го, беше остарял, побелял и уморен.

– Време е за тайм аут, Бори.

– Ще ти покажа нещо, ела.

Качихме се в спалнята и той измъкна един лист от нощното си шкафче, беше бая поомачкан.

– Всичката работа, моята и твоята, това е резултата.

Погледнах листа, беше схема. Имена на фирми, сфера на дейност, обороти, печалби, имена на управители. Боже, така наистина изглеждаше впечатляващо.

Вдигнах поглед, Борил ми се усмихваше:

– Нашата компания. Още ли искаш да спра?

Гледах листа, после него и пак листа. Найден беше получил удар и беше станал напълно неадекватен, Борил се възползва от положението, изработи снаха му и дъщеря му и се отърва от тях. За по-малко от година успя да превземе почти целия бизнес на Емил. Беше сключвал сделки с дявола толкова пъти, че вече сигурно не му беше останала кръв. И аз бях настоявала за повечето от тези сделки. Всеки може да бъде купен, смачкан или пречупен, само трябва да познаваш желанията и страховете му. Повечето хора, особено от нашето поколение, не осъзнаваха колко опасен е интернет. Отне ми доста време да открия кадърен хакер и май още повече да се оправя с проклетите биткойни. Държеше да му плащам в тях. Но накрая Борил беше във възторг от резултатите:

– Супер е, бе Алекс. Все едно играя покер с белязани карти. Трябва да им видиш опулените физиономии на глупаците. Колко пъти съм ги карал моите да ми изровят такива неща и това не можело, онова не можело, то не било като по филмите, влизаш му в телефона или таблета и всичко знаеш. Е, явно си е точно като по филмите.

Понякога играта ставаше много грозна. Понякога той се спираше и аз го карах да продължи, повтаряйки му максимата че уважават само този, който мачка наред. Понякога аз се опитвах да го спра и той ми повтаряше същата максима. Със съчетаване на стари и нови методи и огромна доза безскрупулност Борил си пробиваше път напред. Кандидатите за баницата останала от Емил бяха много в началото, сега повечето бяха аут.

Вдигнах поглед от листа:

– Може да продължиш още малко.

Той се засмя:

– Щом желанието на мем е такова, бедния негър ще продължи да се бъхти, до когато мем каже.