-Господи, Боже наш, като благ и човеколюбец, прости ми каквото съгреших през този ден с думи, дела или помисъл. Дарувай ми мирен и спокоен сън. Прати твоя Ангел-пазител да ни закриля и пази от всяко зло, защото ти си пазител на душите и телата ни, и на Тебе - Отца, Сина и Светия Дух, въздаваме слава сега и всякога и во веки веков! Амин! - прошепна момичето, като думите се откъсваха бавно и мъчително от устните й. След това взе Божията икона в ръце и я притисна силно до гърдите си, сякаш искаше сърцето й да говори вместо нея. Не изминаха и две минути, когато тя остави иконата на мястото ѝ и погледът ѝ се спря на огромното огледало на стената, което я отразяваше почти в цял ръст. Тя беше дребнаво момиче, поради което винаги я смятаха  за по-малка, отколкото е в действителност. Имаше дълги кестеняви коси, които се спускаха свободно надолу и обгръщаха нежните ѝ рамене; черните ѝ очи бяха като огледало на душата ѝ - когато нещо я вълнуваше, то винаги се забелязваше в погледа ѝ. И този път странни чувства раздираха крехкото ѝ мъничко сърце, но  и самата тя не можеше да си обясни причината. Реши, че отново си въобразява глупости и затова не отдаде никакво значение на споходилите я внезапно мисли. Не след дълго малката стаичка потъна в мрак и момичето лежеше на леглото си.
    Скоро усети жажда и стана, за да отпие от шишето с вода на бюрото ѝ.  Щом се обърна към леглото си, тя изпусна шишето и водата се разля на пода. Сърцето й биеше с бясна скорост, а страхът в съзнанието ѝ беше достигнал връхната си точка. Искаше да изкрещи, но нямаше достатъчно смелост да го направи, а и сметна, че е по-добре да не вдига врява, защото така може да влоши положението. Изпод леглото ѝ я гледаха две ужасяващи червени очи, които с всеки изминал миг всяваха все повече страх у нея. Това, което ги правеше толкова страшни, не беше само червения им цвят, но и фактът, че те сякаш излъчваха светлина. Скоро този демон, който стоеше кротко под леглото и, започна бавно да се движи и да се опитва да излезе. След като вече беше навън, момичето  съзряваше неясните му очертания и се опитваше да разбере що за същество е това. Скоро зад гърба му се появи още един силует, при вида на който тя изпита облекчение, защото изглежда беше човешки. Луната се придвижи така, че слабата ѝ светлина проникваше безпрепятствено през полуотворения прозорец и осветяваше тази човешка фигура. Заради слабите проблясъци  не можеше да се види много, но и те бяха достатъчни, за да се забележи  странното облекло на този човек: на главата си имаше огромна шапка, която наподобяваше бомбе, а зад гърба му се вееше тъмно наметало. Костюмът, който носеше, имаше странни дупки, наподобяващи огризки от плъхове. Според очертанията на силуета му можеше да се отгатне, че е мъж. Момичето предполагаше, че той е нещо като спасител в целия този сън (защото тя се надяваше това да е сън) и е дошъл да убие лошия дракон, както в приказките. Но мъжът стоеше до чудовището и нищо не правеше по въпроса. Тя също стоеше неподвижно и се чудеше какво да направи. Накрая тайнствената фигура  се приближи бързо към нея, хвана я за ръка и я  дръпна към себе си и тя без никакви съпротивления се подчини. Мъжът отвори шикоро прозореца, стисна здраво момичето, покри го с тъмното си наметало, вероятно за да не гледа, и скочи, като бе разперил един огромен чадър. Усетило какво става, тя  очакваше болезнено приземяване след няколко секунди, защото стаята ѝ  бе на втория етаж на малката къща. Но против на очакванията ѝ, тяхното „летуване" се оказа доста по-продължително.
    Когато момичето  усети здрава земя под краката си и той махна наметалото си от нея, те се намираха в коренно различна обстановка - бяха в нещо, като пещера, където имаше газови лампи на разстояние около 500 метра, така че осветлението беше съвсем слабо и тя отново не можеше да види добре странния човек. Момичето се обърна отново към него и с учудване откри, че той също се взира в нея не по-малко любопитен.
    - С извинение, - каза смело тя - но не аз дойдох във Вашата стая и Ви сграбчих, за да Ви доведа на това странно място, така че моля Ви престанете да ме гледате така втренчено, защото се чувствам неловко.
     Но той продължаваше да се взира в нея, сякаш изобщо не беше чул думите ѝ. Неволно момичето спря погледа си на неговите очи, които сред слабата светлина изглеждаха ужасяващо страшни, и това я накара да потръпне и бавно да се отдалечава от него. Той отмести погледа си настрани, но тя продължи да се отдръпва, докато не усети как някакви груби ръце не я сграбчват иззад гърба ѝ. Тогава един груб глас се вряза зловещо в тишината:
  - Е, очевидно си разбираш от работата, Томас!!! Намерил си ми съвсем свежа кръв!
   При тия думи момичето искаше да побегне, но се беше парализирало от ужас. Грубите ръце я обърнаха в другата посока и пред очите ѝ застана някакво подобие на зомби, само дето имаше някакви остатъци от вампирски зъби, така че можеше да се каже, че е някаква смесица. Момичето очакваше да я захапе, но зомбито извади нож и поряза дълбоко лявата й ръка. От болката тя не се сдържа и изпищя силно. Това накара Томас да се отърси от мислите, които бяха покорили съзнанието му и той се втурна да я освободи от кокалестите ръце на това чудовище.
  - Тя не е за теб! - промълви Томас и вдигна момичето на ръце.
   След като се отдалечиха на достатъчно разстояние от чудовището, мъжът я остави  на някакъв плосък камък и превърза раната. Изглежда по пътя момичето  беше изгубило доста кръв и затова загуби съзнание.

    Беше около 6 часът сутринта, когато слънцето прогонваше последните сенки, така че от нощта не остана и спомен. Скоро топлите му лъчи приникнаха през широкоотворения прозорец на малката стаичка и погалиха нежно момичето  по лицето. Скоро тя се събуди и се огледа наоколо. Било е просто сън... сега си е в стаята и е в безопасност. Засмя се звучно, но смехът и спря внезапно. Очите и съзряха разлятата вода на пода. Момичето стана бавно и се приближи до почти засъхналата локва с вода. "Може да съм станала насън и така да съм я разляла или може би  вятърът е духнал силно и бутилката е паднала сама!" - помисли си тя. Сетне неволно погледна лявата си ръка и забеляза, че тя е превързана. Бавно отстрани превръзката и видя рана... рана, която остава от прерязване. За това вече нямаше логично обяснение, освен това, че всичко е било реалност, а не просто сън.