-Господи, Боже наш, като благ и човеколюбец, прости ми каквото съгреших през този ден с думи, дела или помисъл. Дарувай ми мирен и спокоен сън. Прати твоя Ангел-пазител да ни закриля и пази от всяко зло, защото ти си пазител на душите и телата ни, и на Тебе - Отца, Сина и Светия Дух, въздаваме слава сега и всякога и во веки веков! Амин! - прошепна момичето, като думите се откъсваха бавно и мъчително от устните й. След това взе Божията икона в ръце и я притисна силно до гърдите си, сякаш искаше сърцето й да говори вместо нея. Не изминаха и две минути, когато тя остави иконата на мястото ѝ и погледът ѝ се спря на огромното огледало на стената, което я отразяваше почти в цял ръст. Тя беше дребнаво момиче, поради което винаги я смятаха за по-малка, отколкото е в действителност. Имаше дълги кестеняви коси, които се спускаха свободно надолу и обгръщаха нежните ѝ рамене; черните ѝ очи бяха като огледало на душата ѝ - когато нещо я вълнуваше, то винаги се забелязваше в погледа ѝ. И този път ст ...