Внимавай какво измисляш
На вратата се позвъни. Той отмести поглед от компютъра, върна се в реалния свят и на второто позвъняване вече беше при входа. Погледна предпазливо през шпионката. Времето беше такова… Абе, пенсионер човек – не му идваха гости, не чакаше нищо от никъде, кой ли може да е? И поне 50 на сто е сигурно, че не го търсят за добро…
- Добър ден – каза онзи зад вратата – Търся писателят Николов…
Николов беше той. Но – писателят? Вярно, имаше приблизително такова хоби. Измисляше разни истории, записваше ги, после ги пускаше по сайтове тук и там. По благотворителни сайтове – даващи възможност на претенциозни драскачи като него да изнесат написаното пред хората, че и името си отдолу…
- Писател ли?
- Нали Вие сте автор на „Черната чума“, „Завоевателите“, „Краят на човечеството“?
Ха сега де… Наистина, три от историите му се казваха така. Измисли си ги – и той не помнеше отде му хрумнаха, записа ги, после редактира внимателно и ги пусна в сайта „Открития“. Бяха ги прочели стотина души общо… И този пред вратата да е един от тях? Че как го е намерил?
- Аз харесвам романите Ви – каза онзи – И следя творчеството Ви. Казаха ми името Ви, Ваши познати ми дадоха адреса… Просто искам да Ви поздравя за прозренията…
Ключалката изщрака и вратата се отвори пред нечакания гост.
- Влезте…
Седнаха в хола. Гостенинът се заоглежда. Диван във формата на Г, старо бюро, компютър и цяла стена с библиотека. Истинска! С книги. Девет шкафа, а вътре… Поне на два реда книги, книги, книги…
- Имате богата библиотека – пое чашката с димящо кафе той.
- А, книгите ли… Броих ги до 5 000, после спрях. Сега си взех четец, тегля литература и чета… Има доста книги, които не са превеждани, а и трудно бих ги намерих в хартиен вариант…
- Но сте успял да напишете свои…
Домакинът симулира скромност, макар сърцето му да пееше. Най-после някой да го оцени… Не, че с беше загрижил за това. Просто пишеше. Хрумне му нещо и го записва. Ей така – за себе си. А после видя сайта и реши да пробва. Не му се занимаваше с издатели, с пари, с грижи за разпространение. Пуска творбата си в интернет – и който иска, я прочита. А понякога дори отзив пишеше отдолу…
- Наистина, майстор сте – каза гостенинът – И как измисляте…
Домакинът честно махна с ръка.
- Не мисля, че е моя заслугата. Имам усещането, че идеите някак си попадат в главата ми. Ей така – седя си, пия кафе, хапвам кифла… И ми хрумва… Като това за черната чума. Спори, попаднали от Космоса върху планетата… И после…
- Дааа… - каза замислено гостенинът – Няколко милиарда мъртви. А от оцелелите – две трети мутирали. И нова планета. Където нормалните оцелели трябва да се спасяват…
- Не, не… - каза домакинът – Не е точно така… Има един герой…
- Но в реалността го няма! – отсече гостенинът и бръкна в джоба си.
- Как така го няма?
Чак тогава домакинът видя черното дуло, насочено право в гърдите му. И свиващият се показалец на доскоро любезния гост…
- Какво правите!!!
- Вие сте фантаст и няма защо да ви обяснявам много – бавно и рязко заговори въоръженият – Наистина, идеите се носят във Вселената. И попадат в главите на хората. Някои ги осъществяват, други не успяват. Но идеите не изчезват с временните си носители. Те пак се носят свободно и…
- И попадат при друг… - вяло продължи домакинът.
- Именно… Вие успяхте за възприемете идеите и да ги направите реалност…
- Как? Това са само истории…
- Има ли го записано – вече е факт. Друга реалност, но реалност. Вие я превърнахте в историческа. Черната чума поразява Земята през 2051 година. След много години борба с болестта, човечеството успява да я ликвидира – едва през 2111 година. И тогава се появяват завоевателите. Разумна форма на живот, но без вложени емоции и морални категории. Поробват развиващото се човечество. А, когато хората започват бунт с помощта на мощни компютри, пришълците взривяват планетата… Краят на човечеството…
- Но аз…
- Да, вината е ваша. Вие възприехте историите, Вие ги моделирахте, Вие дадохте основа фантазията да се превърне в реалност…
- Какво искате от мен? Кой сте Вие?
- Аз съм от 2112 година. Знаменателна дата за хората. Тогава един младеж откри машината на времето. И Световният съвет реши – за да спасим уникалния живот на човечеството, трябва да почистим миналото…
- Тоест…
- Да! Налага се… Аз съм просто разузнавач. Моята задача е лека – да ви инжектирам и пренеса в щастливото ви време преди пет години. Преди да решите да пишете. И тогава…
- Ще ме убиете…
- Налага се! Каквото и да обещаете – не сме сигурни. Залогът е огромен. Животът на един лаик, един играещ си с думите човек и бъдещето на човечеството, на Земята, на Вселената, ако щете…
- Но…
От дулото излетя игла. Домакинът погледна недоумяващо, отпусна глава и се унесе. А гостенинът извади апаратче, натисна бутонче върху него и след малко трима високи, едри младежи в бели престилки влязоха в апартамента. Двама взеха домакина, третият тръгна подире им, обяснявайки на случайно срещнатите съседи, че са от спешната помощ и трябва да закарат в реанимацията комшията им…
Отзад бавно, наблюдавайки внимателно ставащото, вървеше гостенинът. Затваряйки вратата на апартамента, той тихо каза – почти на себе си:
- Ех… Нали затова сме сложили наш човек там – да отбелязва със звездички бъдещата класика и следи за опасни идеи… Абе, човеко, пиши си там нещо – за облаци, за покриви, за лятно кокиче, за русите плитки на бабите, за самотната котка на любовта, за скърчащото душевно дюшеме, за чували и трупове – ако щеш... И внимавай… Внимавай какво измисляш…
Всякакви случайни съвпадения са случайни, неслучайните - и те...
Заповядайте и тук - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми хареса! Ами ако не е фантастика? И аз трябва да внимавам да си пиша там за любови и морета! Поздравления!
-
Фантастика или бъдеща реалност!? Дали написаното ще се случи? Много неща от фантастиката са се случвали, човекът в космоса, клонирането и др. Беше ми интересно!
-
Ооо, това е много добро
Изконният страх на автора, че онова което пише (особено ако са страхотии), ще вземе да се сбъдне (моят е, че героите ми ще ме набарат и ще ми го върнат тъпкано за онова, дето съм натворила на техен гръб). -
Благодаря, Ани!
Бе, едни жени - дето имат усет и хитрост, заблуждаваме, та ония ли няма да можем... И, като гледам всеобщото затъпяване - няма да е трудно... -
Ха, от едно кафе с кифла какви шедьоври се раждат само... шедьоври, преобръщащи бъдещата история. Не ми се мисли от ракия със салатка какво ще се роди. Човекът със звездичките ще е много затруднен... Пришълците от бъдещето - заблудени. Сигурна съм!
-
Е, а на място ли да седя?
-
Айде сега и ти! - Мълчи си!... Виж докъде стигна човека от толкова идеи
-
Благодаря, Красе!
Абе, дойде ми една нова идея... Утре... -
Генек, можеше само да преспят човека като са толкова загрижени за човечеството. И да го събудят по друго време. Докога по схемата: Няма човек- няма проблем??! ... Това си е за предизвикателството относно пътуване във времето - Гласувам!
-
Благодаря, Мариана, Йоана!
Вселената е пълна с истории, ние даже не знаем в коя от тях сме.
А може да спя и да сънувам, че съм написал нещо и сега чета отзиви... -
Писателят - творец на Вселената или сътворен от Вселената? Феновете - създадени от писателя или създатели на писателя? Мистерия. Важни въпроси. Трилър за писатели, а и за читатели. Стреснах се не на шега. Наивно е да смятаме, че да пишем и четем само щастливи истории помага на Вселената, но е приятно и успокояващо, докато другите... важни и полезни са или ще ни унищожат...
-
Благодаря, Костадине, Ники!
А въображението ми е с повредени спирачки и свободно кормило... -
Прочетох с интерес, а вплетените откъси на заглавия ме изненадаха приятно!
Браво Георги!
Имаш изключително въображение! -
И внимавай ей,внимавай какво и как го измисляш ама го записвай.Поздрав Георги.
-
Благодаря, Цвете, Блу!
Абе, уж внимавам, ама ми харесва да дърпам дявола за опашката. Особено, когато съм я закачил вместо звънец... -
Внимавай какво записваш Те измишльотините си щъкат из вселената
-
Е, какво да кажа?! Бива си те и още как!
-
Благодаря, Светулке!
-
Много ме впечатли,поздрав!
-
Благодаря, Розали, Надя, Пепи!
Ама това си е измишльотина - ясно е казано:фантастика... -
"да отбелязва със звездички бъдещата класика и следи за опасни идеи" 😅!
Браво! -
Разсмя ме, сенсей! Не ти отиват, облаците, котките, но покривите, да, от там се виждат най-добре звездите. А и ти не си измисляш, само записваш.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
