На вратата се позвъни. Той отмести поглед от компютъра, върна се в реалния свят и на второто позвъняване вече беше при входа. Погледна предпазливо през шпионката. Времето беше такова… Абе, пенсионер човек – не му идваха гости, не чакаше нищо от никъде, кой ли може да е? И поне 50 на сто е сигурно, че не го търсят за добро…
- Добър ден – каза онзи зад вратата – Търся писателят Николов…
Николов беше той. Но – писателят? Вярно, имаше приблизително такова хоби. Измисляше разни истории, записваше ги, после ги пускаше по сайтове тук и там. По благотворителни сайтове – даващи възможност на претенциозни драскачи като него да изнесат написаното пред хората, че и името си отдолу…
- Писател ли?
- Нали Вие сте автор на „Черната чума“, „Завоевателите“, „Краят на човечеството“?
Ха сега де… Наистина, три от историите му се казваха така. Измисли си ги – и той не помнеше отде му хрумнаха, записа ги, после редактира внимателно и ги пусна в сайта „Открития“. Бяха ги прочели стотина души общо… И този пред ...