Apr 9, 2008, 1:15 PM
,,Водка с утеха'' - анализ
2 мин reading
ПРЕСЛАВА
1. Гледам те, на бара срещу мен стоиш
със нея,
правиш се... че все едно ме няма, честно ли е?
Черпиш я, доливаш чашата и със уиски,
а моята сега е пълна само със въздишки.
Припев:
Има ли в менюто ви водка с утеха ?
Двойна ми дайте за негова сметка.
Всичко изхарчих, а знаех цената.
Не беше безплатна дори и тъгата.
Наполовина сега съм пияна,
водката свърши - утеха няма... за душата ми /x2/
2. Питам се какво намери толкова във нея -
гледам я и отговора зная - ЛЕСНА Е.
Черпиш я, доливаш чашата и със уиски,
а моята сега е пълна само със въздишки.
Припев:
Има ли в менюто ви водка с утеха?
Двойна ми дайте за негова сметка.
Всичко изхарчих, а знаех цената.
Не беше безплатна дори и тъгата.
Наполовина сега съм пияна,
водката свърши - утеха няма... за душата ми /x4/
Още в самото начало героинята ни въвежда в обстановката и ни представя мястото, където се развива събитието, а именно - на бара, да не би някой да си помисли, че става въпрос за библиотеката например. Причинителят на душевните терзания е представен като разсеян човек, който освен това е и слабохарактерен, изразяващ това свое качество в опита си да се дистанцира от лирическата героиня, която съвсем случайно е в същото питейно заведение.
Като допълнителен щрих към образа на този човек ще отбележим и неговия лош вкус, намекнат ни чрез това доливане на чашата на неговата моментна спътница, нещо, което е известно, се допуска само на погребение.
Лирическата героиня обаче запазва присъствие на духа и поръчва любимото си питие, без да се влияе от избора на така омразните им в момента мъж и жена, седящи на гореспоменатият бар. Тя знае конкретно какво иска - водка с утеха, не, не касис, зелена ябълка, вишна или там някаква си друга. Това трябва да ни покаже и затвърди силния характер на героинята, която дори в такъв тежък момент постъпва зряло и безкомпромисно.
В този момент изпъкват и други морално-волеви качества на главното действащо лице. На първо място е честността. Тя предварително информира персонала на заведението, че е зле финансово и затова пренасочва сметката си към доскорошният си възлюбен. Съдейки по това, че персоналът се съгласява на това условие, ни става ясно, че двамата са редовни посетители.
И тука идва ред на острата критика, която следва да отправим към снабдителя на заведението и респективно към неговият собственик. ''Наполовина сега съм пияна,
водката свърши - утеха няма... за душата ми''. Абе какво сте вие заведение, що за хора сте вие бе, как така водката свърши, това да не е калвадос или саке, че да зареждате в такива малки количества.
Накрая лирическата героиня стига до единствения правилен извод, че жената, отнела любимия и сметкоплащач, е с леко поведение, което на нас ни се показва с израза ,,ЛЕСНА Е''.
Всичко вече и ясно и нищо вече не задържа нашето ,,трудно'' момиче в този скапан локал, и без това водката свърши.
1. Гледам те, на бара срещу мен стоиш
със нея,
правиш се... че все едно ме няма, честно ли е?
Черпиш я, доливаш чашата и със уиски,
а моята сега е пълна само със въздишки.
Припев:
Има ли в менюто ви водка с утеха ?
Двойна ми дайте за негова сметка.
Всичко изхарчих, а знаех цената.
Не беше безплатна дори и тъгата.
Наполовина сега съм пияна,
водката свърши - утеха няма... за душата ми /x2/
2. Питам се какво намери толкова във нея -
гледам я и отговора зная - ЛЕСНА Е.
Черпиш я, доливаш чашата и със уиски,
а моята сега е пълна само със въздишки.
Припев:
Има ли в менюто ви водка с утеха?
Двойна ми дайте за негова сметка.
Всичко изхарчих, а знаех цената.
Не беше безплатна дори и тъгата.
Наполовина сега съм пияна,
водката свърши - утеха няма... за душата ми /x4/
Още в самото начало героинята ни въвежда в обстановката и ни представя мястото, където се развива събитието, а именно - на бара, да не би някой да си помисли, че става въпрос за библиотеката например. Причинителят на душевните терзания е представен като разсеян човек, който освен това е и слабохарактерен, изразяващ това свое качество в опита си да се дистанцира от лирическата героиня, която съвсем случайно е в същото питейно заведение.
Като допълнителен щрих към образа на този човек ще отбележим и неговия лош вкус, намекнат ни чрез това доливане на чашата на неговата моментна спътница, нещо, което е известно, се допуска само на погребение.
Лирическата героиня обаче запазва присъствие на духа и поръчва любимото си питие, без да се влияе от избора на така омразните им в момента мъж и жена, седящи на гореспоменатият бар. Тя знае конкретно какво иска - водка с утеха, не, не касис, зелена ябълка, вишна или там някаква си друга. Това трябва да ни покаже и затвърди силния характер на героинята, която дори в такъв тежък момент постъпва зряло и безкомпромисно.
В този момент изпъкват и други морално-волеви качества на главното действащо лице. На първо място е честността. Тя предварително информира персонала на заведението, че е зле финансово и затова пренасочва сметката си към доскорошният си възлюбен. Съдейки по това, че персоналът се съгласява на това условие, ни става ясно, че двамата са редовни посетители.
И тука идва ред на острата критика, която следва да отправим към снабдителя на заведението и респективно към неговият собственик. ''Наполовина сега съм пияна,
водката свърши - утеха няма... за душата ми''. Абе какво сте вие заведение, що за хора сте вие бе, как така водката свърши, това да не е калвадос или саке, че да зареждате в такива малки количества.
Накрая лирическата героиня стига до единствения правилен извод, че жената, отнела любимия и сметкоплащач, е с леко поведение, което на нас ни се показва с израза ,,ЛЕСНА Е''.
Всичко вече и ясно и нищо вече не задържа нашето ,,трудно'' момиче в този скапан локал, и без това водката свърши.
© Светлин All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздрав!!! -
хм,тук съм леко затруднена
излизайки от гледната точка на това,че песньовката е култова,то бих казала,че индентификацията на самотността на съвременната гърла е далеч от вашите разбирания
все пак в приема на доза финладния се крият много истини
поздрави отново -
Мдаа,като цяло стойностен анализ , но според нашите скромни разбирания ,авторът в своето по същност сериозно изследване , не е акцентирал на градацията на еманацията/в античното значение-божествена свръхестествена намеса/ в художествения детайл със свършилата водка.Според нашето скромно мнение този детайл е не само семантично натоварен но и структуро определящ цялостното звучене на анализираното произведение.От емпирични изследвания например е доказано,че когато въпросното питие свърши то и въздействието на текста кото цяло,губи от своето богатсво и внушение.Надяваме се че нашето малко допълнение ще подпомогне колегата , в последващите разработки по зададената сериозна тематика.Поздрави!
-
"да не би някой да си помисли, че става въпрос за библиотеката например"
:D
AAA!!!Браво!!!
Интересни и много "поучителни" са тези текстове, 100% това е чалгичка , нали? Ха-ха-ха! "водка с утеха"?! Ха-ха-ха!
Браво за идеята така да омаскариш и без това самоомаскарявашите се..
6 -
Хей, незнам на колко езика заслужаваш да ти се каже ''браво''. Сериозно, много добре си се справил, харесва ми чувството ти за хумор. А за оригиналност по десетобалната ти давам 10
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
