8 min reading
Преди много време, в една далечна китна Равнина живяло едно Племе. Боговете били дарили Племето с хубав умерен климат и плодородна земя. Хората били трудолюбиви (поне някои от тях), засаждали земята и събирали добра реколта. Добитък си отглеждали те (най-много обичали прасето), че и някои занаяти владеели.
Имали си те мъдър Вожд, и също така мъдри Старейшини (е, поне някои от тях), които направлявали житието и битието на Племето. Добре живеели старейшините, чак будели недоволство в обикновените хора, дали от чувство за справедливост (те много не знаели значението на тази дума, макар да я употребявали често), или от чиста завист, само Боговете знаели. И обикновените хора от племето не живеели зле – всичко си имали, макар злите езици да говорели, че други племена на запад от Равнината живят по-добре. Някои от по-възрастните понякога си спомняли, че едно време имали по-мъдър вожд и животът бил по-хубав. Като се напиели, много ревностно спорели на тази тема, ама като ги питали младите какв ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up