Преди много време, в една далечна китна Равнина живяло едно Племе. Боговете били дарили Племето с хубав умерен климат и плодородна земя. Хората били трудолюбиви (поне някои от тях), засаждали земята и събирали добра реколта. Добитък си отглеждали те (най-много обичали прасето), че и някои занаяти владеели.

            Имали си те мъдър Вожд, и също така мъдри Старейшини (е, поне някои от тях), които направлявали житието и битието на Племето. Добре живеели старейшините, чак будели недоволство в обикновените хора, дали от чувство за справедливост (те много не знаели значението на тази дума, макар да я употребявали често), или от чиста завист, само Боговете знаели. И обикновените хора от племето не живеели зле – всичко си имали, макар злите езици да говорели, че други племена на запад от Равнината живят по-добре. Някои от по-възрастните понякога си спомняли, че едно време имали по-мъдър вожд и животът бил по-хубав. Като се напиели, много ревностно спорели на тази тема, ама като ги питали младите какво конкретно е било по-хубавото, отговаряли уклончиво: Е, не помним вече, ама беше по-хубаво.

            И старейшините понякога спорели на тази тема и се карали за щяло и нещяло, но това не било беда, защото имали Демокрация и още по-важно – Стабилност.

         Имало си племето и Водочерпец. Той всяка сутрин впрягал волска каруца, ходел до Кладенеца, пълнел бъчвите с вода и после ги разнасял до всяка къща, където отливал на стопаните колкото трябва. За тази работа, мъдрите Старейшини били отредили всеки дом да плаща на Водочерпеца по 10 гроша на месец, за да може той да храни воловете, да поддържа каруцата и бъчвите, както и кладенеца да пази. Мрънкало племето, че е много скъпа водата (те обичали да мрънкат), че за този Дар Божи не трябва да се плаща, че някой ден и въздуха, който дишат ще обложат Монополистите (още една дума, която обичали да употребяват, без да знаят съвсем значението ѝ). Мрънкали, но си плащали хората (повечето от тях), защото били свикнали на удобството, пък и 10 гроша не били много.

            Веднъж Водочерпецът поискал да говори със Старейшините. Приели го те и го изслушали.

           - Уважаеми Старейшини – започнал той – през последните години разходите за водочерпене се повишиха. Овесът за воловете поскъпна, дърводелците искат повече пари за потягане на каруцата и бъчвите. За мен почти нищо не остава, а и аз семейство храня. Моля да повишите платата за водочерпене, за да мога, както досега, да доставям вода в делник и празник.

Замислили се Старейшините, заклатили мъдрите си глави. Пошушнали си един на друг и отговорили:

           - Прав си Водочерпецо – има инфлация (те обичали да използват такива засукани думи), но не е сега момента да се повишават цените. Хората са бедни, не могат да плащат по-висока цена за водочерпене.

            - Бедни ли? – Учудил се Водочерпецът. – Вижте какви лъскави коне имат в конюшните, пък и кръчмата е все пълна! Значи за вино и веселба пари имат, а за вода не!?

         - Е, може и да имат, но не искат да дават. Освен това наближават избори, а те са наши избиратели. Така че, налягай си парцалите и си върши работата. А ние ще ти помогнем, като ти дадем помощник – Ташунко.

       - Ташунко ли? – Повдигнал вежда нашият човек. – Ми той е най-големият мързелан и некадърник в цялото племе!

            - Може да е така – отвърнали Старейшините – Но е лоялен към нас и му имаме политическо доверие.

       Тръгнал си умислен Водочерпецът. Не стига, че не му помогнали Старейшините, ами му натресли Ташунко, и на него надник да плаща. Продължил той да си върши работата, но вече не със същата мотивация.

       Минало се време и Водочерпецът отново поискал среща със Старейшините. Този път се подготвил по-добре – изписал сума пергаменти със сметки и калкулации и подготвил Аргументирано искане за повишаване на платата, както и План за развитие на водочерпенето.

           - Уважаеми Старейшини, ножът вече е опрял до кокала. Както сметките ми показват, парите, които събирам, не достигат за водочерпене. Няма пари за поддръжка, бъчвите текат и водата се губи, докато я разнеса до домовете. Налага се да правя по няколко курса, а тази година се случи сушава, поради което Кладенецът е само наполовина пълен. Ако не се предприемат спешни мерки, ще се наложи да се разреди водочерпенето и още по-лошо – дори да спре. Поради тези причини, предлагам да се повиши платата на 12 гроша, за да мога да поправя инвентара и да осигуря водочерпенето.

           Стреснали се Старейшините, навели мъдри глави над пергаментите. Какво разбрали, какво не, но схванали, че нещата са сериозни. Мислили, съвещавали се, карали се и накрая отсъдили:

       - Право е, че трябва да се повиши платата за водочерпене. Но 12 гроша е социално неприемлива цена, затова отсъдихме тя да бъде 11 гроша.

Тръгнал си Водочерпецът обнадежден. Не приели съвсем неговото предложение, но все пак повишили малко цената, та да може да се погрижи за най-неотложните неща.

Дотук добре, но част от Старейшините, които били в опозиция, само това чакали. Тръгнали веднага сред Племето да им обясняват, колко са прецакани и как Управляващите Старейшини защитават Монополистите, а не дават пет пари за хората. Надигнало се племето, размахало сопи и мотики и се събрало на жълтата трева пред шатрата на Старейшините.

             - Ууу, долу Старейшините и Монополистите! Мафия! Оставка! – Крещяли в транс лозунги, подсказани им от Опозиционните Старейшини. Водени били те и от Великата МАЙка – майка на всички бедни и онеправдани (тя така се наричала). Най-силно крещяла тя. Така силно, че някои по-разумни чак се плашели от екзалтацията ѝ.

            Излезли най-смелите от Старейшините да обяснят на племето защо трябва да се повиши платата. Право обяснявали те, но никой не ги чувал, защото всички слушали МАЙката, която била хем по-гласовита, хем пък и по-хубави работи казвала – за бедните, но честни хора и оядените корумпирани Старейшини. Наизкарали протестърите яйца и домати и замеряли Старейшините, които бързо-бързо се прибрали в шатрата и пратили хабер до Вожда.

         Вождът, който по това време се занимавал с важни междуплеменни дела, чул глъчката и разбрал, че работата не отива на добре. Повикал Главния Старейшина да му докладва за кризата, изслушал го и разбрал, че трябва да се намеси. Излязъл Вождът пред племето и се изправил с цялата си величествена осанка. Монументален бил той и даже МАЙката попритихнала пред неговото величие. Гръмовният му глас разцепил настаналата тишина.

             - Кой мерзавец клати Стабилността на племето? Заповядвам платата за водочерпене да не се повишава. Казах!

И така, като истински лидер прекратил кризата. Хората се повъртяли малко и се прибрали по домовете, отново разбрали, че Вождът може да реши всеки проблем.

Сконфузените Старейшини повикали Водочерпеца и му казали:

             - Видя ли какво направи, Водочерпецо! Заради твоите своеволия се подкопава Стабилността на племето. Наложи се лично Вождът да овладява кризата!

             - Ама ... – Опитал се да възрази той.

        - Няма ама! Ти изчерпа доверието ни. Получихме надеждни сведения от Ташунко, че не притежаваш необходимите мениджърски качества да извършваш Водочерпенето. Заради това от днес си освободен от длъжност. Новият Водочерпец е Ташунко!

          Захванал се Ташунко с водочерпенето. Декларирал на Старейшините и Вожда, че ще се справи с предизвикателствата. Добре говорел той и много обещавал. Добре, ама водочерпенето започнало да се влошава. Ту закъснявало, ту не стигало до последните къщи и водата била мътна. Започнали да мърморят пак хората. „Разсипаха го това племе!“ – била любимата тема в кръчмата. Ама Ташунко не падал по гръб. Обяснявал това с временни затруднения и лошото наследство от предишния Водочерпец. Дори успял да вземе кредит за ремонт на бъчвите, но поради неуредици при избора на дърводелец, ги изхарчил за собствената си плата и рекламна кампания за ползите от водочерпенето.

         Така дошъл денят, в който водочерпенето спряло. Скочили отново хората, жадни и вмирисани, обзети от справедлив гняв. Наложило се отново Вождът да се намеси. Лично слязъл той при хората, редом с Главния Старейшина и поел нещата на ръчно управление. Оказало се, че бъчвите са пробити, а кредиторът е прибрал каруцата с воловете. Ташунко пък, бил изчезнал някъде.

     - Саботаж! Ще има възмездие за всички виновници. Веднага да започне разследване и мерзавците в затвора! – Разнасял се като тътен мощният му глас под одобрителните възгласи на тълпата.

       Междувременно, в бюджета на Племето се намерили пари за нови бъчви и волска каруца. Лично Вождът отрязъл червената лента против уроки на воловете и подкарал модерната каруца, ограден от най-верните си Старейшини и следван от празнична процесия. Стигнали до кладенеца и започнали първото ритуално водочерпене. И тук се оказало, че кладенецът е ... празен. Напълно сух! Сбъднала се прогнозата на стария Водочерпец!

          Беснеел Вождът и раздавал наказания. МАЙката се пенела, че това е геноцид и искала оставката на Вожда, но никой не ѝ обръщал внимание, защото не можела да посочи решение. Плачели горчиво хората и стояли на сухо. Молели се на Боговете да изпратят дъжд и се клели, че ще плащат колкото е необходимо, само и само вода да има. А Боговете се изтягали в небесните си ложета, отпивали амброзия и се присмивали на Племето.

        Все пак, единият Бог се смилил, мръднал лениво ръка и изписал нещо в небето. Племето с надежда вперило поглед нагоре и видяло, че с тънки облаци се оформят някакви думи. Шаманът бързо започнал да ги записва и като свършил, се разплакал от мъка и отчаяние. Посланието било:

„На простия човек и Господ не може да помогне“.