Глава единадесета
За човека със стоте живота и досадата на безсмъртието
Учителят стои на терасата, гледа нейде далеч на север, разумът и душата му се носят над високите върхове, нейде в облаците, Мил Итса и Ник Кол Ай-ай тихо подмърчат и пият чай…
В този момент се чува звън. Лек, приятен, носещ повея на древна мелодия, никога неизпълнявана и незаписвана, намерена от Учителя нейде в Хранилището на Вселенския разум, там, където се съхраняват за възможно бъдеще съкровищата на Духа…
А какво ли нямаше в това Хранилище…Веднъж Учителят с изненада откри няколко свои книги. Все още ненаписани. Познати му като сюжет и стил, непознати като книжни издания. При това издания, по-млади от днешния ден с някакви си два века…
Възможно – ако неочаквано някой някога е открил тайните му, замисляни и все още не материализирани негови творения. Но с автографи на автора…
Разбира се, Учителят не се и замисли как ще стане тая. Ненапразно беше представител на Вселенския разум. Който имаше един принцип на действи ...