16 мин за четене
Глава единадесета
За човека със стоте живота и досадата на безсмъртието
Учителят стои на терасата, гледа нейде далеч на север, разумът и душата му се носят над високите върхове, нейде в облаците, Мил Итса и Ник Кол Ай-ай тихо подмърчат и пият чай…
В този момент се чува звън. Лек, приятен, носещ повея на древна мелодия, никога неизпълнявана и незаписвана, намерена от Учителя нейде в Хранилището на Вселенския разум, там, където се съхраняват за възможно бъдеще съкровищата на Духа…
А какво ли нямаше в това Хранилище…Веднъж Учителят с изненада откри няколко свои книги. Все още ненаписани. Познати му като сюжет и стил, непознати като книжни издания. При това издания, по-млади от днешния ден с някакви си два века…
Възможно – ако неочаквано някой някога е открил тайните му, замисляни и все още не материализирани негови творения. Но с автографи на автора…
Разбира се, Учителят не се и замисли как ще стане тая. Ненапразно беше представител на Вселенския разум. Който имаше един принцип на действи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
И ви предлагам разходка
https://genekinfoblog.wordpress.com/