Глава петнадесета
Продължение на историята за влюбените от две разминаващи се звездни системи
- И? – каза припряно Мил Итса, придвижвайки по пясъка това, което при другите момичета е дупе...
- И – системите се разминали и си заминали по своя път... Виола видяла за мигове своя любим, зърнала на гърдите му бадж с надпис „Влад“, стигнала до извода, че се казва така, успяла да запомни лицето, фигурата, стойката му...
След което запреживявала...
Месеци наред преживявала... Жертва на преживяването станали почти тон и половина сладолед, няколко палета шоколадови бонбони, към 200 торти, остъклената врата към спалнята й, която се налагало поне два пъти седмично да оправят след буйните й изблици на скръб, вратите на гардероба, десетина съученика, три пенсионерки, осмелили се да й направят забележка, че хвърля опаковките на сладоледа по улицата, класната ръководителка, не проявила грам съчувствие към проблема й... За родителите не говоря, те отдавна били станали мазохисти – все пак, искали да оце ...