Когато внуците му се подготвяха да извършат някоя беля, дядо Делян ги усмиряваше... като им разказваше за лудориите, които самият той беше направил в детските и младежките си години. Синът му не одобряваше това и само клатеше глава:
- Така само им даваш идеи!
- Не, всъщност ги уча кои пакости си струват и кои– не.
Така и този път децата се скупчиха около дядо си, готови да се насладят на поредната му история. Старецът се усмихна:
- Това се случи, когато бях в казармата...
- Кога? – прекъсна го най-малкото му внуче, което още не знаеше на колко години е дядо Делян.
- Отдавна. Доста възрастен съм, знаеш ли... айде да не казвам точно колко. Както и да е, за един празник щеше да ни посети известен генерал. Трябваше да го посрещнем подобаващо, затова се взе решението тези от нас, които имат добри гласови данни, да изпълнят най-хубавите войнишки песни под съпровод. За да проверят уменията ни, ни заведоха в Музикалната академия. Сега е моментът да кажа, че природата ми е дала способността да ...