Време

Jul 9, 2010, 10:06 AM

Prose » Others

4.0 / 1

756 0 1

1 min reading

Архетипното и неостаряващо време завъртя колелото на бекрая и спря на моята спирка. Малка гара. В чакалнята няма никой. Лилави цветя се виждат наоколо. Тиха мелодия гали тези поля сякаш носена от вятъра, който поклаща малките лилави цветчета. Някъде там съм и аз полегнала сред тях, загледана в небето в търсене... на мечтите. Човек не може да съществува без мечтите си. Те са опората, която го държи изправен. Без тях той би се сгромолясал обратно в пръстта, от която е произлязъл. Измислените правила ни карат да се чувстваме стойностни и сигурни, сякаш ние можем да определим хода на събитията. Надеждата е посята толкова дълбоко, че продължава да живее дори закопана в дълбините на душите ни. За да ги терзае още повече когато са на прага на отчаянието. Тогава когато стоим взирайки се в безкрайната бездна, която ни поглъща, прекършените крила на вярата не ни отлепят от земята. Разпръснати на милиони прашинки се сливаме с вятъра, с всичко обкръжаващо ни. Виждаме животът отстрани през чужди оч ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

The Blanket
The Nihilnaut

...when the mind stretches to perceive beyond them, the nuances of existence undermine my very found...
Imprisoned

The rib cage prisoner is digging his way out in perfect darkness... to meet deliverance at the hands...
Two minutes at the bar

The blonde bartender, lavish and seductive, said to me in a serious tone, "The beer is over." "I wil...

More works »