16.
- Добре де... Не е моментът да те поучавам, но ти чувала ли си за понятия като отговорност и самоконтрол? – попита ме Йохан примирено.
Поклатих глава обезнадеждено. Той май го разбра този жест като „Не, не разбирам от тези неща”... Йохан просто нямаше да ме разбере и това си е. Каквото и да кажех, все тая. Бяхме седнали един до друг на леглото в моята стая. На Йохан му споделих всичко, без емоционалните оттенъци на ситуацията. Оттам нататък той водеше борба със себе си, да не ми чете конско, а аз водех борба със себе си да не го изхвърля навън да си приказва сам.
- Не за друго, но поне като твой „учител” се чувствам длъжен да ти обясня някои неща. – продължи той. – Едно на ръка, че се месиш в живота на човек, който дори не е от твоя поток. Вярно, че си го убедила, че сънува, но това не променя нещата. Можеше и да не ти повярва. Дали щеше да се чувства добре от съзнанието, че ти се въртиш някъде из Мрежата, а той няма достъп до нея? Едва ли.
Аз продължих да си мълча, той не ми казва ...