21.10.2008 г., 9:48 ч.

Времената сигурно са полудели - 16 глава 

  Проза » Фантастика и фентъзи
857 0 1
13 мин за четене
16.
- Добре де... Не е моментът да те поучавам, но ти чувала ли си за понятия като отговорност и самоконтрол? – попита ме Йохан примирено.
Поклатих глава обезнадеждено. Той май го разбра този жест като „Не, не разбирам от тези неща”... Йохан просто нямаше да ме разбере и това си е. Каквото и да кажех, все тая. Бяхме седнали един до друг на леглото в моята стая. На Йохан му споделих всичко, без емоционалните оттенъци на ситуацията. Оттам нататък той водеше борба със себе си, да не ми чете конско, а аз водех борба със себе си да не го изхвърля навън да си приказва сам.
- Не за друго, но поне като твой „учител” се чувствам длъжен да ти обясня някои неща. – продължи той. – Едно на ръка, че се месиш в живота на човек, който дори не е от твоя поток. Вярно, че си го убедила, че сънува, но това не променя нещата. Можеше и да не ти повярва. Дали щеше да се чувства добре от съзнанието, че ти се въртиш някъде из Мрежата, а той няма достъп до нея? Едва ли.
Аз продължих да си мълча, той не ми казва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ксения Соболева Всички права запазени

Предложения
: ??:??