19.
Погледнах за пореден път часовника, закачен на стената над бара и помахах на сервитьора за сметката. Време беше. 11:35 ч. Ако изчисленията ми бяха верни, при Наум 2 в момента беше около 16:50 ч. Всъщност, сигурно трябва да го нарека Наум 3- Все пак Наум 2 е бащата на детето ми, пък този, при когото отивах, изобщо не ме беше виждал досега... Както и да е, не е нужно всички да се вкарват в моя шизофреничен цикъл на мислене. Нека си бъде просто Наум. Допих си сока и вторично махнах настойчиво за сметката. Сервитьорът дойде усмихнат и си тръгна още по-усмихнат. Че как иначе, при този бакшиш, дето му оставих? Току-виж си помислил, че го свалям.
Измъкнах се от вкъщи под предлог, че имам някакви документи за оправяне. И наистина „оправих” документите. Само дето това ми отне към половин час, а смятах да отсъствам доста повече. За изходна точка на скока си нарочих тоалетната на най-близката берлинска автогара. Първоначално смятах да се изпаря от някое безлюдно открито място, но после се зам ...