18.11.2008 г., 8:31 ч.

Времената сигурно са полудели - 19 глава 

  Проза » Фантастика и фентъзи
812 0 1
14 мин за четене
19.
Погледнах за пореден път часовника, закачен на стената над бара и помахах на сервитьора за сметката. Време беше. 11:35 ч. Ако изчисленията ми бяха верни, при Наум 2 в момента беше около 16:50 ч. Всъщност, сигурно трябва да го нарека Наум 3- Все пак Наум 2 е бащата на детето ми, пък този, при когото отивах, изобщо не ме беше виждал досега... Както и да е, не е нужно всички да се вкарват в моя шизофреничен цикъл на мислене. Нека си бъде просто Наум. Допих си сока и вторично махнах настойчиво за сметката. Сервитьорът дойде усмихнат и си тръгна още по-усмихнат. Че как иначе, при този бакшиш, дето му оставих? Току-виж си помислил, че го свалям.
Измъкнах се от вкъщи под предлог, че имам някакви документи за оправяне. И наистина „оправих” документите. Само дето това ми отне към половин час, а смятах да отсъствам доста повече. За изходна точка на скока си нарочих тоалетната на най-близката берлинска автогара. Първоначално смятах да се изпаря от някое безлюдно открито място, но после се зам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ксения Соболева Всички права запазени

Предложения
: ??:??