Временно до отлитане
- Още има няма половин година, потърпи, - увещаваше се тя наум и отпращаше болката зад коляното.
- Не може да няма край, все някога ще утихне, а може и да свикна. Колко ли дни са занапред, че да се мъча под ножа.
Приказката за малката русалка ѝ се струваше все по-правдива, никога преди не беше се замисляла за режещата болка в женските ѝ крака. А работата не спореше, силите отпадаха и вечер пак се залежаваше пред телевизора, след дългия ден повдигаше отеклите стъпала на възглавничка, срещаше недоволните му погледи с нарастващо огорчение, но успяваше да се усмихне приветливо, сякаш да компенсира липсата на дългите им разходки с добро настроение. Копнееше да ходят отново с часове из парка накъдето им видят очите, да минават покрай реката и да слуша ромоленето на водата, но силите бързо я напускаха и когато упорстваше да продължи, тежестта в краката често я разплакваше и прибираше.
Спортистът в него се изнервяше да я усеща тъй немощна, критиките и претенциите му нарастваха, тонът им стържеше и жилеше, но това с нищо не промени фактите, не я изправи на здрава нога.
-И мен ме въртят колената,- повтаряше той, - но не се спирам.
Тя усещаше, че се отдалечават, но за първи път не беше в състояние да заповяда на волята си да устои. Вечер не се случваше вече да липсва алкохол, а спортната му натура бързо му се подчиняваше и тя слушаше безкрайни оплаквания и назидания как да живее здравословно и да отслабне, които звучаха все по-нереалистични и неизпълними във враждебното обкръжение и недостиг на двигателна активност. Започна да се буди само след час-два сън и да обмисля тревожно сценариите, които ще ѝ предложи бъдещето, а те бяха доста далеч от хепи енд.
На няколко пъти се увери, че да си посяга не е опция, можеше да даде лош пример на момчето си. Да се отдели не беше лош вариант, но самотата е тягостен съквартирант и това още по- скоро щеше да я пречупи. Предстоеше ѝ нов урок, какъвто досега не беше преживявала и в най-големите си кошмари.
Молитвите ѝ бяха непрестанни. Намери упование и се включи в мрежата, съдбите и на другите споделящи не бяха пътища, покрити с рози. Но заедно крачките споряха, а и там никой не очакваше от нея да бъде пак дивачето с очукани колене и летяща грива, затова напредваше благодарно с новото темпо.
Закъде ли да бърза.
© Светличка All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря. Ще продължавам да те чета, Светличка. 😊
-
Зарадва ме с отзива си, Боряна. Винаги си добре дошла.
-
Усещам болката на героинята в собствените си колена и я разбирам.
Без подкрепа нищо не се постига. -
Колко хубаво, че отделихте от празничните си минути за моята героиня, Миночка, Мария!
-
Видях се в героинята на твоя разказ.
Понякога възрастта напредва по-бързо от очакванията ни и то, благодарение на споходилите ни болки.
Имаш.интересен стил, Светличка! ❤️ -
Хареса ми, не завиждам на твоята героиня, мама си отиде с такъв проблем!
-
Роси, зарадва ме прочитът и разбирането ти. С удоволствие те чета отново.
Георги, благодаря, и днес си подбрал шокова терапия. Да не става само отново актуална казармата. -
Хубаво.
-
О, как я разбирам твоята героиня! Много хубаво пишеш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
