1 min reading
Въздухът е изсушен от отиващата си зима. Мъглата, която ни сковаваше и навяваше хлад, си отиде. Изгря слънце. Отнякъде се чува мелодия. Весела и жизнена. Знам, че те има. Някъде си. Нещо мислиш, правиш, върховете на пръстите докосват онова, което е около теб, навярно забравили вече за мен...
Поглеждам към часовника. Минават пет секунди. Пет точки от безкрайността. Това ме успокоява. Секундите текат. Минават още секунди, минути...
Времето помежду ни. Времето, което ни събира и разделя. Което отмерва едно присъствие, както и едно отсъствие.
Не зная кое време ми причинява повече болка.
Минават часове. А всеки час в повече е в час по-малко. За сметка на раздялата.
Чувствата се усилват и преминават в една чувствителна болка, която рискува да се превърне в страдание.
Не мога да мисля. Думите се оплитат една в друга и образуват кълбо, което е заседнало в гърлото ми.
Обичта ни е хаос, анархия и всичко друго, което ни прави несигурни в нещата.
Стоя и нещо в мен страшно и непокорно се движи, нап ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up