Днес ми се говори за малките неща в живота. Като например - сънно разпилените коси или очите събрали цвета на първите слънчеви лъчи.
Говори ми се несигурностите, които изпитваме заради предстоящото, но и за вълнението Именно заради него. Въпреки и напук тези несигурности, които всячески се опитват да си намерят място в така или иначе сивото ни, скучно ежедневие.
Днес стоях цял час пред офиса и облакът, който гледах смени поне около 24 нюанса.
Защо тогава ежедневието ни да е сиво?
Да, питам теб, който ме четеш.
Та, така и с малките неща в живота.
Още едно от онези малки нещица, за които искам да говоря е как 2 години гледах, поливах, обичах цветето. И след 2 години бях на ръба да го хвърля, защото беше умряло. Една крачка и една кофа разстояние ме държаха от решение, което щях да съжаля, че съм взела.
Защото... всички сме отговорни за изборите, които правим. И за цветята, които гледаме.
Послепис: Днес се изписва "Не|деля", но звучи като "Надежда" 🐛🦋
Ваша,
Винаги търсещата себе си рошла 🌧💙
https://www.youtube.com/watch?v=MA1RC_xFitM&ab_channel=VirginiaRecords