Всички сме отговорни за цветята, които гледаме
Днес ми се говори за малките неща в живота. Като например - сънно разпилените коси или очите събрали цвета на първите слънчеви лъчи.
Говори ми се несигурностите, които изпитваме заради предстоящото, но и за вълнението Именно заради него. Въпреки и напук тези несигурности, които всячески се опитват да си намерят място в така или иначе сивото ни, скучно ежедневие.
Днес стоях цял час пред офиса и облакът, който гледах смени поне около 24 нюанса.
Защо тогава ежедневието ни да е сиво?
Да, питам теб, който ме четеш.
Та, така и с малките неща в живота.
Още едно от онези малки нещица, за които искам да говоря е как 2 години гледах, поливах, обичах цветето. И след 2 години бях на ръба да го хвърля, защото беше умряло. Една крачка и една кофа разстояние ме държаха от решение, което щях да съжаля, че съм взела.
Защото... всички сме отговорни за изборите, които правим. И за цветята, които гледаме.
Послепис: Днес се изписва "Не|деля", но звучи като "Надежда" 🐛🦋
Ваша,
Винаги търсещата себе си рошла 🌧💙
https://www.youtube.com/watch?v=MA1RC_xFitM&ab_channel=VirginiaRecords
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Интересни мисли!
-
О, Наде, обичам твоите включвания и се радвам, че будя въпроси. Не го целя. Това са въпроси, които се борят в мен, като в Яворовата душа.
Тони, благодаря, че наминахте. Специално тази песен на Жана ми е много близка до сърцето.
Петър, може би наистина очите ни гледат и виждат така. Благодаря Ви -
Винаги будиш въпроси. Докато те четях ми хрумна нещо от този род:
И ден и нощ играеме на сцена
във вечен театър назован „Живот“.
Сами изграждаме си мизансцена
и ролята си мъкнем кат хомот -
Интересни разсъждения, Алисън. Харесвам Жана.
-
Мдаа,...не е сиво наоколо, може би очите ни така гледат.
А цветенцето може да загине и от прекалена грижа за него или от безхаберие... Точно написано.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
