Violet_86 (Виолета)
217 4736
Sep 2, 2024, 9:08 AM  

Всичко... Или нищо 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
221 2 7

* Колкото повече се натрапваш,
толкова повече спират да те забелязват.

 

* Не ми казвай, че ме обичаш...
Покажи ми го. Така дори да съм
сляпа и глуха, ще го разбера. 

 

* Светът не винаги е добър към нас,
но ние сме длъжни да останем такива,
за да го има и утре. 

 

* Понякога е хубаво да спреш,
за да видиш по пътя си дали не си
прегазил някого.

 

* Най-прекият път е през някого.

Най-дългият – до самия теб. 

 

* Най-лесно минават чуждите рани. 

 

* Не че нямаш време... 
Липсва ти желание.

 

* Няма как да има естествени хора, 
когато средата е изкуствена. 

 

* Колкото по-големи са имплантите,
толкова по-малък – мозъкът.

 

* Който пожелае всичко... 
накрая получава нищото.

 

* Най-мразя, някой да ми се прави на философ.

И ето, че днес... намразих себе си. 

© Виолета All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добро утро Мине, Петър, Тонка.
    Благодаря ви!
  • Поздравления, Вили за поста!
  • Засмях се за имплантантите,...но защо ли, никой не посяга за мозък, а имплантаторите вероятно карат всичко по калъп, защото е трудно да ги раличиш една от друга.
  • Много истини, събрани на едно място. Хареса ми, Вили!
  • Благодаря, момичета!
    Нека е слънчев денят ви.
  • Страхотни сентенции, Violet. Наскоро слушах "Faith no more" - You want it all but you can't have it".
  • Всичко е вярно. Много истини събрани на едно място!
Random works
: ??:??