Помня всичко, което двамата с теб нямахме. И зрънце от това нямахме. Не пожелахме.
Защо говоря за „нас”? Чудя се просто - кога сме били заедно? Бяхме ли… или само се залъгвахме? Не, всъщност себе си не успяхме да излъжем, само другите. „Перфектната двойка!” Спомняш ли си този етикет, който ни тикнаха още в началото? Тогава нямаше любов, скъпи мой, нямаше дори уважение. Аз те смятах за „нищожество”, ти мен за „уличница”, но двамата скитахме по градските улици. Беше приятно, не мога да споря, чувствах се доста спокойна в твоето присъствие.
Исках да кажа, но на теб не успях, поне тогава, когато трябваше - не успях, че обичах те силно, макар и ти да не разбра. Всъщност, аз също не знаех. Минали бяха седмици от нашето обвързване без клетви и обещания (а заради другите), когато се събудих посреднощ след странен, ужасно странен и кошмарен сън. Двамата с теб се бяхме оженили, аз бях красива булка, ти - красив младоженец, а ние двамата заедно с халки - странна картина. Не си мисли, че имахме ст ...