Бях малка. Много малка - на годинка и няколко месеца. Когато най-накрая стигнах до касата, за да си взема билетче за моя втори шанс. Купуването на билетчето ставаше за части от секундата. Залата, в която влязох, за да изгледам филма, беше гадна. Миришеше на игли, лекарства и бях заобиколена от куп еднакви хора. Сякаш бях излишна сред публиката. Всички тези хора стояха над мен, облечени със зелени престилки. Всички ме гледаха и единственото, което чувствах, беше тяхното намигане. Аз пищях, виках, исках да изляза от залата, не исках да гледам този филм. Той беше страшен, но въпреки това еднаквите човеци ме спряха - не ми позволиха да изляза.
  После разбрах, че това е моят филм и аз трябва да го изгледам, затова седнах на едната седалка и започнах да се взирам в екрана. Но не виждах ясно, опитвах се да изплувам от тази мъгла, но сякаш плувах надолу. След една година опити аз успях да изплувам - не знам дали някой ми беше помогнал или се справих сама. Но вече виждах съвсем ясно екрана. За съжаление, филмът беше свършил - бях го проспала.
  Когато отворих очи, видях същите човеци, облечени в зелени престилки, но този път в тях имаше нещо различно, в тях имаше радост и сега ме гледаха с усмивка. Видях и залата, в която бях влязла миналата година, но тя изглеждаше съвсем същата, кристално бяла на цвят, а всъщност виждаш само черно.
  Тръгнах по обратния път, по който бях влязла точно миналата година и видях една дълга опашка от хора. Всички те чакаха за билетче, искаха да изживеят своя втори шанс. Аз им се усмихнах  и излязох, без да знам какво става.
  Сега, вече 13 години по-късно, аз разбирам какво е станало точно в онзи ден, когато бях на годинка и няколко месеца. Получих втори шанс благодарение на онези странни човеци със зелени престилки, измежду тях имаше и главен герой, моят герой, отново странник със зелена престилка, който направи моя втори шанс истински.
 Сега аз живея като нормално момиче и чета във вестници и списания за моя герой и слушам звука от черната кутия, който всеки ден ми показва колко голяма става опашката от хора, искащи да си купят билетче с втори шанс и как за много от тях такова билетче няма. И така аз живея като нормално момиче, само че със втори шанс.