Вълшебната планина
/Приказката е написана по картината Вълшебната планина на palenka /Пепи/
https://otkrovenia.com/bg/kartini/vylshebnata-planina
Живеело едно малко плъхче в полето със своето семейство. Родителите му го пазели и не му давали да излиза на открито. Понеже било любопитно плъхчето не ги слушало. Вечер тайно се показвало от дупката и съзерцавало планината.
– Сигурно е вълшебна. Толкова е красива! Какви ли тайни крие? – питало се то.
И една нощ тръгнало към Вълшебната планина. Вървяло, вървяло и когато се съмнало налетяло на едно задрямало зайче. Стреснала се животинката, но не избягала. Че кой се страхува от мъничко мишленце?!
– Дългоухчо, как да стигна по-бързо до Вълшебната планина? Знаеш ли някой по-лесен начин?
– За първи път чувам за нея. Но ако искаш ела ми на гости. Ще те запозная с моята баба. Тя е възрастна и знае всичко.
Мишлето се съгласило с радост. Погостувало на зайчето няколко дни и после продължило своя поход. За съжаление възрастната зайкиня не могла да му помогне със съвет. Въпреки това мишчо не се отчаял. Изминали седмици, но той не се отклонявал от целта си.
– Накъде си тръгнало мишленце? Изглеждаш доста изморено? – попитала го една изящна сърничка. В големите й очи имало страх.
– А теб какво те притеснява? Изглеждаш разтревожена. – отвърнало наблюдателното плъхче.
– Търся палавата си рожба. Трябваше да ме чака тук скрита между дърветата.
– Да не е изкачила Вълшебната планина? – попитало мишчето.
– Не те разбирам. Тук живеем в планинската гора, но няма вълшебства.
И така двете животинки се заприказвали и тръгнали заедно да търсят невръстното сърненце. За късмет скоро го открили свряно в ароматен малинов храст.
– Не мога да ти помогна, но ако искаш заповядай ми на гости. Моите братя и сестри може да са чували за Вълшебната планина.
Зарадвало се мишлето и с удоволствие останало при стадото сърни. Сприятелило се с тях, но те не могли да му помогнат. Скоро натъжено ги напуснало и продължило напред.
Вървяло със седмици, но един ден изкачило някакъв връх. Погледнало надолу и му се завило свят. Било толкова високо! Невероятен успех за обикновено, полско мишле. Огледало се и видяло още много възвишения. Въпреки това се чувствало щастливо. Дълбоко в себе си знаело, че е изкачило точно Вълшебната планина и не искало нищо повече. Седнало изморено върху близкия камък и започнало да размишлява:
– Защо никой не вижда, че планината е вълшебна? Я колко много нови приятели си спечелих?! В днешния опасен свят това е най-голямото вълшебство!
И тръгнало с уверена крачка към своя дом. Пътят на връщане бил лесен и приятен, защото имало с кой да сподели своя успех.
© Катя Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не случайно казват че: " Жените могат да направят супа, шапка и скандал от нищо". Тук смело можем да добавим и приказките...
Вълшебството на планината в този непретенциозен разказ превръща любопитството на малкото плъхче в "одисея на духа"
То постига мъдростта, овладява тайната на живота, изпълва се с житейската „философия на ведростта“, която му позволява да превъзмогне реалността на баналния свят в който живее.
Обитателите на „Вълшебната планина“ са омагьосани от непроменчивостта на света около тях и това състояние се издига до метафора на съществуване, в което няма развитие, а вечно повтаряне. Така се създават условията за протичане на един „херметичен самовъзпитателен процес“, на който е изложено плъхчето. То пребивава във „Вълшебната планина“, забравило напълно собственото си „биографично време“. Обвито от мъглата на иреалното, плъхчето осъществява своето пробуждане и излизане от състоянието на безвремие. Този момент на пробуждане представлява и кулминацията на разказа. -
Благодаря ти, Стойчо! Радвам се, че малкия мишок се харесва и на големите "деца".
Пепи, ти си много виновна. Снощи си легнах доста късно, защото я писах и аз така да се каже броих звездите. Лека вечер!
Здравей, Ангелче! Много е хубаво, когато се вдъхновяваме взаимно. Вълшебната планина се оказва наистина вълшебна. Благодаря ти. -
и тази приказка да си "чуя" преди сън...
докато ви обиколя сладкодумните приказки, ще почна май звезди после да броя
-
Приказка за възрастни!
Хареса ми! -
Здравейте Пепи, Лиа, Краси, Станислава и Блу! Радвам се, че ви е харесала приказката. Благодаря ви! Бих казала, че и тук тази Вълшебна планина създава само приятни емоции и усмивки.
-
Всичко е в очите на гледащия. Май цитирам някого, но не се сещам кой е.
-
!!!!!
-
Тайната е във вълшебното пътешествие. Много хубаво за деца! И за възрастни...
-
Хубава история. Мъдра. А Мишчо си го разбирам. Много смело мишле. Добре,че срещна много,много добри животинки. Очаквах и някой сокол, ала така е по- хубаво. Вдъхновението винаги води до сътворяването на вълшебства. Поздрави и за двете!
-
Открила си вълшебството!
Браво, толкова хубава приказка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Аластор радвам се, че ти е харесала моята детска супичка.