/Приказката е написана по картината Вълшебната планина на palenka /Пепи/
https://otkrovenia.com/bg/kartini/vylshebnata-planina
Живеело едно малко плъхче в полето със своето семейство. Родителите му го пазели и не му давали да излиза на открито. Понеже било любопитно плъхчето не ги слушало. Вечер тайно се показвало от дупката и съзерцавало планината.
– Сигурно е вълшебна. Толкова е красива! Какви ли тайни крие? – питало се то.
И една нощ тръгнало към Вълшебната планина. Вървяло, вървяло и когато се съмнало налетяло на едно задрямало зайче. Стреснала се животинката, но не избягала. Че кой се страхува от мъничко мишленце?!
– Дългоухчо, как да стигна по-бързо до Вълшебната планина? Знаеш ли някой по-лесен начин?
– За първи път чувам за нея. Но ако искаш ела ми на гости. Ще те запозная с моята баба. Тя е възрастна и знае всичко.
Мишлето се съгласило с радост. Погостувало на зайчето няколко дни и после продължило своя поход. За съжаление възрастната зайкиня не могла да му помогне със съвет. Въпреки това мишчо не се отчаял. Изминали седмици, но той не се отклонявал от целта си.
– Накъде си тръгнало мишленце? Изглеждаш доста изморено? – попитала го една изящна сърничка. В големите й очи имало страх.
– А теб какво те притеснява? Изглеждаш разтревожена. – отвърнало наблюдателното плъхче.
– Търся палавата си рожба. Трябваше да ме чака тук скрита между дърветата.
– Да не е изкачила Вълшебната планина? – попитало мишчето.
– Не те разбирам. Тук живеем в планинската гора, но няма вълшебства.
И така двете животинки се заприказвали и тръгнали заедно да търсят невръстното сърненце. За късмет скоро го открили свряно в ароматен малинов храст.
– Не мога да ти помогна, но ако искаш заповядай ми на гости. Моите братя и сестри може да са чували за Вълшебната планина.
Зарадвало се мишлето и с удоволствие останало при стадото сърни. Сприятелило се с тях, но те не могли да му помогнат. Скоро натъжено ги напуснало и продължило напред.
Вървяло със седмици, но един ден изкачило някакъв връх. Погледнало надолу и му се завило свят. Било толкова високо! Невероятен успех за обикновено, полско мишле. Огледало се и видяло още много възвишения. Въпреки това се чувствало щастливо. Дълбоко в себе си знаело, че е изкачило точно Вълшебната планина и не искало нищо повече. Седнало изморено върху близкия камък и започнало да размишлява:
– Защо никой не вижда, че планината е вълшебна? Я колко много нови приятели си спечелих?! В днешния опасен свят това е най-голямото вълшебство!
И тръгнало с уверена крачка към своя дом. Пътят на връщане бил лесен и приятен, защото имало с кой да сподели своя успех.
© Катя Иванова Все права защищены
Аластор радвам се, че ти е харесала моята детска супичка. Толкова невероятен анализ си ми написал, че нямам думи. Само бих добавила, че това е приказка без нито един отрицателен герой. И наистина се получи. Значи живота може да е много хубав без лоши герои, а не да приемаме за нормално вечната борба между доброто и злото и равновесието между тях. Благодаря ти много. Приятна вечер!