- Тя се е предала! Но защо... бабо, кажи ми...

- Не губи вяра, миличката ми! Аз мисля, че все пак има надежда...

- Но... тя е вече на тъмната страна! А народът и страната ù загиват! Как ще му помогне?!

-Вярвай в любовта, скъпо дете, тя е най-силното чувство!  Сигурна съм, че ще се оправи всичко!

- Да видим тогава! - нямаше търпение Катрин.

- И така...

Тъмните очи на принцесата гледаха изпод веждите ù, а тънка усмивка се прокрадваше на устните ù.

-Ванеса! Не... Какво ще правя сега?

-Я! Имаме си компания! Мила, време е да се присъединиш към мен! Развържете я!

-Ванеса! Зная, че някъде вътре в теб е останала искрица от моята любов! Ванеса! Погледни ме! - отчаяно извика принц Гарет. Свалиха я от стената и тя се приближи до него.

Черните ù очи се спряха върху лицето на младия принц на драконите.

-Познат си ми от някъде... –  за миг се замисли тя. - Но това няма значение, защото аз съм новата кралица на вещиците!

-Тя вече е моя! Не можеш да върнеш времето и нещата назад!

-Напротив, мога! - извика принц Гарет, сграбчи Ванеса и я целуна с цялата си любов. Изведнъж от целувката блесна светлина и озари цялото подземие.

Ванеса отговори на тази целувка и се отпусна в топлите му ръце, които не спираха да я прегръщат.  Искрицата любов, която бе останала в сърцето ù, се възпламени с огромна сила и изгони тъмнината от очите ù.

-Невъзможно! - извика принц Горос. - Невъзможно е!

- Напротив, приятелю, никога не подценявай силата на любовта!

  В това време от средата на камъка започна да проблясва  искрица светлина. Гросула се стресна, усетила, че силата и мощта ù отслабват! Не можеше да повярва!

-Какво?! Тъкмо взехме надмощие! Вещиците започнаха да побеждават, армията ми настъпва все по-уверено, а мракът стана непрогледен! Какво става? Силата ми отслабва! - тогава погледна през вратата.

-Къде си, по дяволите? - принцът бе изчезнал. - Камъкът!- погледът ù се плъзна в средата на огромния камък, откъдето светлината се прокрадваше все по-уверено. - Сигурно малкият дракон е освободил принцесата!

- Горос! Убий я! - изрева неистово тя. Гласът ù проехтя чак в подземията на замъка. Гарет застана пред принцесата.

- Ще трябва да минеш през мен! - вдигна мечът си той.

- Тогава пази се! - Горос нападна бързо. Ванеса се отдалечи, а Гарет посрещна удара. Сабите им звъннаха и искри полетяха. Двамата се биеха ожесточено и като че ли Горос забрави за Ванеса. Бе вглъбен в битката и ожесточението му заедно с гнева му се усилваха. А тя незабелязано се промъкна и излезе от подземието. Стигна до огледалото и премина от другата страна. Гросула  бе оставила прохода отворен.

 Ванеса побърза да се качи в кулата.

   Горос замахна с меча, но Гарет парира удара и го рани в рамото. Горос се свлече на пода. От раната течеше кръв.

-Извини ме сега, приятелю, но трябва да тръгвам!

-Ще те намеря!

- Ще те чакам! На твое разположение съм по всяко време! - той се поклони, обърна се и се запъти към огледалото. Премина през него и на бегом изкачи стълбите в кулата. Видя на площадката отпред Ванеса.