- Тя се е предала! Но защо... бабо, кажи ми...
- Не губи вяра, миличката ми! Аз мисля, че все пак има надежда...
- Но... тя е вече на тъмната страна! А народът и страната ù загиват! Как ще му помогне?!
-Вярвай в любовта, скъпо дете, тя е най-силното чувство! Сигурна съм, че ще се оправи всичко!
- Да видим тогава! - нямаше търпение Катрин.
- И така...
Тъмните очи на принцесата гледаха изпод веждите ù, а тънка усмивка се прокрадваше на устните ù.
-Ванеса! Не... Какво ще правя сега?
-Я! Имаме си компания! Мила, време е да се присъединиш към мен! Развържете я!
-Ванеса! Зная, че някъде вътре в теб е останала искрица от моята любов! Ванеса! Погледни ме! - отчаяно извика принц Гарет. Свалиха я от стената и тя се приближи до него.
Черните ù очи се спряха върху лицето на младия принц на драконите.
-Познат си ми от някъде... – за миг се замисли тя. - Но това няма значение, защото аз съм новата кралица на вещиците!
-Тя вече е моя! Не можеш да върнеш времето и нещата назад!
-Напротив, мога! - извика принц Гарет, сграбчи Ванеса и я целуна с цялата си любов. Изведнъж от целувката блесна светлина и озари цялото подземие.
Ванеса отговори на тази целувка и се отпусна в топлите му ръце, които не спираха да я прегръщат. Искрицата любов, която бе останала в сърцето ù, се възпламени с огромна сила и изгони тъмнината от очите ù.
-Невъзможно! - извика принц Горос. - Невъзможно е!
- Напротив, приятелю, никога не подценявай силата на любовта!
В това време от средата на камъка започна да проблясва искрица светлина. Гросула се стресна, усетила, че силата и мощта ù отслабват! Не можеше да повярва!
-Какво?! Тъкмо взехме надмощие! Вещиците започнаха да побеждават, армията ми настъпва все по-уверено, а мракът стана непрогледен! Какво става? Силата ми отслабва! - тогава погледна през вратата.
-Къде си, по дяволите? - принцът бе изчезнал. - Камъкът!- погледът ù се плъзна в средата на огромния камък, откъдето светлината се прокрадваше все по-уверено. - Сигурно малкият дракон е освободил принцесата!
- Горос! Убий я! - изрева неистово тя. Гласът ù проехтя чак в подземията на замъка. Гарет застана пред принцесата.
- Ще трябва да минеш през мен! - вдигна мечът си той.
- Тогава пази се! - Горос нападна бързо. Ванеса се отдалечи, а Гарет посрещна удара. Сабите им звъннаха и искри полетяха. Двамата се биеха ожесточено и като че ли Горос забрави за Ванеса. Бе вглъбен в битката и ожесточението му заедно с гнева му се усилваха. А тя незабелязано се промъкна и излезе от подземието. Стигна до огледалото и премина от другата страна. Гросула бе оставила прохода отворен.
Ванеса побърза да се качи в кулата.
Горос замахна с меча, но Гарет парира удара и го рани в рамото. Горос се свлече на пода. От раната течеше кръв.
-Извини ме сега, приятелю, но трябва да тръгвам!
-Ще те намеря!
- Ще те чакам! На твое разположение съм по всяко време! - той се поклони, обърна се и се запъти към огледалото. Премина през него и на бегом изкачи стълбите в кулата. Видя на площадката отпред Ванеса.
© Милена Карагьозова Всички права запазени