12. Иван, приятелят на Стас
В първия учебен ден след лятната ваканция в нашия осми клас се появи Дългия Иван. Той влезе сам в класната стая и ни огледа отвисоко, като присвиваше късогледите си тъмни очи. Беше много висок и слаб. Нямаше ученическа куртка, а носеше горнище на избелял син анцуг с шал яка. Стас му махна с ръка от последния чин и Иван отиде да седне до него.
Дългия беше кръгъл сирак, затова живял в Дома за сираци във Варна. Но вече бяха го освободили оттам и той се прибрал при баба си – единствената му жива роднина. „Иван е добро момче” – каза ми Стас. В учебните часове обаче той изобщо не се държеше като добро момче. Беше невъздържан и буен, не признаваше правила и забрани. Съучениците ми страняха от него, а той им отвръщаше с дръзко пренебрежение. Със Стас обаче бързо се сприятели и това ми изглеждаше съвсем естествено: Стас не би изоставил едно отритнато момче, което се нуждае от приятел. Искрено се забавляваше с изблиците му, но се опитваше да го предпазва от крайности, ...