19. Паметникът и хамалинът
Трети ден вали дъжд. Още е август, но вятърът разнася предчувствие за есен. Стоя до прозореца в моята стая и гледам навън през стъклата, замъглени от дъждовните капки. Улицата сивее под натежалото от облаци небе. Чарли се е сгушил на килима до леглото ми и чака дъждът да спре, за да го изведа на разходка.
Дъждът се усилва и зад прозорците, облени от водни струи, светът изглежда нереален. Какво бих променила в него, ако владеех чудодейни сили? Да върна лятото? В никакъв случай, не и това лято! Ще превъртя колелото на времето с една година назад. Сега е краят на август 1957 година. Във Варна съм при баща си, защото сме във ваканция, но във втората неделя на септември ще се върна у дома. Мама ще ме посрещне на автогарата. Ще ми се усмихне, но ще забележа, че е отслабнала и лицето ѝ е бледо. Няма да се оставя да ме залъгва, че е добре, и още на следващата сутрин ще я заведа на преглед. Ще ѝ направят изследвания, ще открият навреме ужасния тумор, ще го оперират и ...