20. Последният клас
Ново училище, нов клас. Няма я Недка, няма ги Дългия и Лобач. Не мога да отида при Росен и Тото през междучасията, за да си споделим някоя смехория. Дори Пламен ми липсва, дявол да го вземе! Седя сама на последния чин до прозореца, също като Стас, преди да се появи Дългия. Все пак тук има едно предимство: досега никой не ми е казал, че баща ми е народен враг, че родителите ми са бивши хора, че съм с буржоазен произход или нещо подобно. Не усещам враждебност, по-скоро стаено любопитство или леко пренебрежение.
– Тя идва от някакъв малък град – дочух да си шепнат две момичета от класа. – Сигурно трудно ще се справя при нас.
Да бе, да! Само почакайте и ще видите!
*
Учителката ни по литература Аврамова беше около 30-годишна и всичко във външността и поведението ѝ излъчваше премерена строгост и сдържана елегантност. Перлена огърлица, кръгли млечносребристи обеци, прилепнали към ушите, високи токчета. Рядко се усмихваше, но когато го правеше, на бузите ѝ се появяваха две ...