7. Шегите на Дявола
Колкото и усърдно да се молех вечер на Дядо Господ със стиховете на Дядо Вазов, Дяволът успяваше да си устрои по някое забавление за моя сметка. Как може в един и същи ден да пенсионират господин Павлов и да ни вземат аптеката! Какво е това, ако не е мръсна дяволска шега?
Това се случи в края на 1949 година, бяхме вече във второ отделение. Една сутрин господин Павлов влезе в стаята ни, но не беше сам, а с една възпълна жена със ситно накъдрена черна коса.
– Ученици, това е другарката Вичева. От днес тя ще бъде вашата учителка.
Изглеждаше спокоен, но очите му го издаваха. Не се просълзяваше, разбира се, просто ни гледаше по-топло от всеки друг път.
– Учителю, не може ли да останете до края на учебната година?
– Къде отивате, учителю?
– Никъде не отивам, но работата ми в училище приключи. Ще идвам понякога да ви виждам. А сега поздравете другарката Вичева и – на добър час!
Беше ми тягостно до края на учебните часове. Четене, Писане, Смятане, Рисуване – часовете се ниж ...