8. Животът без Катина
В онази септемврийска сутрин на 1951 година нищо не предвещаваше нови сътресения в живота ни. Учебната година беше започнала и си течеше спокойно. Приготвих се за училище и влязох в дрешника, за да се среша пред голямото огледало на гардероба. Сплетох косата си на две плитки и се огледах. Слънчевият ми загар от лятото, прекарано край морето, още не беше избледнял. И карираната пола на плисета, която Сия ми беше ушила наскоро, ми стоеше добре.
Майка ми вече беше тръгнала на работа към онази далечна аптека. Открехнах вратата на стаята и извиках:
– Довиждане, бабче!
Тя тъкмо си беше облякла лекарската престилка. Обърна се към мене и само ми махна с ръка. Божичко, тя ми махаше също като изпращачите по перона на гарата след заминаващия влак, но тогава не обърнах внимание на това. Дали е усещала, че само след няколко минути сърцето ѝ ще спре завинаги? Сбогуваше ли се с мене?
Когато си тръгнахме от училище след последния час, видях Ана да ме чака на тротоара пред входа н ...