1 мин reading
Много, много отдавна. Когато се родили първите хора на Земята, се родила и тази легенда. В нея се разказва за нощта на 24 срещу 25 декември. Говорело се, че тази нощ е вълшебна. Сбъдвала мечти.
Точно когато слънцето се скриело, хората поглеждали към небето и започвали да си мислят за това, което искат да им бъде изпълнено. Мислели единствено и само за него. Представяли си как го записват на част от сърцето си, а после тази част я откъсвали и я хвърляли. И точно когато последният човек на Земята хвърлил парченцето от сърцето си, небето се отваряло. Тогава всичките късчета сърца се издигали и изчезвали в нощното небе. Запалвали се и започвали да светят - превръщали се в звезди.
Така, когато се стъмнило и хората поглеждали към небето, си спомняли за своите желания и така не ги забравяли. А когато някоя звезда паднела, това означавало, че нечие желание било сбъднато. Така хората постоянно гледали небето с надежда и щом видят падаща звезда, ги огрявала усмивка.
За тях нямало значение дали ж ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up