-
- Така… Е, получихте аудиенция. Какво толкова важно има да ми кажете? – и Диктаторът се изправи зад бюрото.
Изпъналият се в стойка „мирно 3 фасона“ генерал въздъхна, бръкна светкавично в джоба си, извади малкия пистолет и откри огън.
Куршумите плющяха по парадната униформа на Диктатора, оставяха зейнали дупки, кръвта шуртеше като зловещи фонтани в парк на ужасите…
Диктаторът падна…
Генералът едва повярва на очите си. Толкова месеци опипвания на почвата, убеждавания, организиране, почти безшумни шептения…
И ето – всичко е готово! Диктаторът е мъртъв!
Вратата се отвори. Генералът очакваше да нахлуят гвардейците от охраната, да открият без предупреждение огън. Беше се прежалил, така че хвърли пистолета и зачака…
Влезе само един. Диктаторът. В същата парадна униформа, но цяла и неоплескана с кървища
- Предполагах го – каза той – И затова те изчаках да убиеш двойника ми…
Генералът вдигна лявата ръка и метна тънкия кинжал. Острието се заби под брадичката на Диктатора, чийто труп се смъкна ...